Крадец на сърца
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадец на сърца». Краткое содержание книги:
Кейтлин намери светлина и надежда във всекидневната.
Навън се бе зазорило и всичко бе обагрено в розова светлина.
За пръв път, откакто бе дошла на остров Вали, Кейтлин видя океана — бездънно пространство от тъмносиня магия.
Тя изпита желание да се приближи до вълшебството и да се полюбува на просветляващото небе над онази огромна шир. Кейтлин видя бунгало с тераса, досами края на скалата — идеално място, откъдето да гледа изгрева.
Примамливостта на океана я накара да тръгне по пътеката, която криволичеше между цветя и изкуствени езерца.
Може би бунгалото беше убежище за гости, дошли за една нощ, когато всички стаи за гости бяха пълни.
Имаше ли Джеси кръг от приятели, с които прекарваше почивните дни в имението си на върха на хълма? Не беше трудно да си го представи в ролята на домакин — елегантен, изискан и спокоен.
Но Джеси по-скоро предпочиташе индивидуалните развлечения. Само за един гост. В леглото му.
Стените на бунгалото бяха остъклени.
Дали писателят се усамотяваше там, за да пише романите си? Може би и в момента беше вътре.
Кейтлин трябваше да мине по още едно мостче и да почука на стъклото на бунгалото. Изгревът беше прекрасен и мигът беше подходящ да разкрие пред Джеси истинската причина за посещението си. Тя спря, за да вдъхне дълбоко уханния въздух.
И едва тогава забеляза оградата от ковано желязо — висока, с шипове, зелена, сливаща се с околната растителност и опасваща остъкленото бунгало.
Защо бяха острите като ножове шипове? Криеше ли бунгалото някаква опасност?
Отвъд внушителната порта имаше голи скали и дървета.
Тя си пое дълбоко въздух, мина по мостчето и погледна остъкленото бунгало. Кейтлин очакваше да види безупречна елегантност и изисканост, но обстановката беше семпла, направо спартанска.
Вътре имаше бюро, стол, компютър, принтер, телефон и факс. Нищо друго.
И силуетът му.
Кейтлин посегна да почука на стъклото, но ръката й застина във въздуха. В стаята имаше още някой.
Голямото, бяло същество лежеше на пода до Джеси.
Изведнъж животното се изправи и с изумителна грациозност тръгна към Кейтлин.
На света живееха съвсем малко бели лъвове. Снежнобелите зверове бяха застрашен от изчезване вид. За разлика от хората, които бяха навсякъде.
Хищническият поглед на лъва й даде да разбере, че е в опасност. Огромното животно спря и застана неподвижно, без да откъсва очи от Кейтлин. Явно се готвеше за скок.
Лъвът несъмнено щеше да разбие стъклото, да я захапе за гърлото и да я умъртви.
Тя докосна огърлицата, подарена от майка й и за миг й се стори, че изкуствените перли са вълшебен щит.
Лъвът се размърда лениво, отвори грамадната си паст и се прозя.
Ръката на Кейтлин инстинктивно трепна. Огърлицата се скъса и перлите се разпиляха на пътеката. Няколко паднаха в кристално чистите води на езерото.
Кейтлин осъзна смътно съдбата на безценния дар. После сърцето й щеше да оплаква загубата.
Лъвът изрева. Очевидно защитаваше територията си.
Джеси Фолкнър реагира мигновено.
Но нито сложи каишка на лъва, нито взе оръжие с упойващи патрони. Нито го погали утешително. Погледът му беше съсредоточен върху животното и когато се изправи, Джеси не го докосна, а застана между хищника и потенциалната му плячка.
Но дали лъвът се заблуди и забрави за натрапника, когото вече не виждаше?
Не. Звярът продължи да реве. Но ожесточеността в гласа му намаля.
Може би Джеси му говореше. Но Кейтлин не чуваше думите.
Изминаха няколко секунди. Минути. Цяла вечност. Най-после Кейтлин чу тихия и спокоен глас на Джеси.
— Върни се в къщата, Кейтлин. Върви бавно, не бягай. Не ми отговаряй. Само направи, каквото ти казвам.
15.
Мауи
Четвъртък 25 април
Кейтлин изпълни заповедта му и бавно се отправи към къщата във формата на полумесец. Сърцето й биеше като обезумяло. Ударите му сякаш се мъчеха да заглушат всички други звуци.
Но въпреки това тя чу птичите песни, поздравяващи зората, плискането на водата във фонтана във вътрешния двор и шумоленето на листата на палмите.
Но колкото и да се напрягаше, Кейтлин не чу стъпки на лапи по пътеката зад нея.
Тя стигна до къщата и се обърна. Джеси и лъвът стояха неподвижно.
Най-сетне величественият звяр се обърна и с достойнство и грациозност се отправи към заграждението си.
Едва тогава Джеси Фолкнър се раздвижи.
Първата му работа беше да затвори масивната порта на оградата с железни шипове. После извади малък син диск, изключи компютъра и тръгна към къщата.
При Кейтлин.
Той видя перлите, разпилени по зелените плочи на пътеката, и се намръщи.