Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Гауен се почувства като прикован от орловия поглед, който на времето несъмнено бе карал много войници да изтръпват, и сведе очи към сключените си ръце.
— Повелителката Кайлеан ми бе казала, че си питал за мен… Не те е излъгала — добави той припряно, — тогава наистина и тя не е знаела още къде се намирам.
— А къде си бил все пак? — въпросът прозвуча съвсем спокойно, но Гауен долови опасност. Но нали всичко бе отдавна минало — какво лошо би имало в това, че старецът ще научи истината?
— Едно от по-големите момичета, което помагаше при отглеждането на децата в Горския храм, ме скри, когато другият ми дядо, Върховният Друид, нареди да затворят майка ми и баща ми. А после… Когато всичко свърши, Кайлеан ме отведе на Авалон.
— Тях отдавна вече ги няма… Друидите от Горския храм — пророни замислено Мацелий. — Бендейгид, твоят дядо, умря миналата година — казват, че до последно дърдорел нещо за „свещени крале“. Нямах представа, че в Южна Британия все още има друидски общества. Къде е този Авалон?
Въпросът дойде така внезапно, че Гауен отговори, преди да се замисли за какво му е на старецът да знае.
— То… Мястото е съвсем малко — измънка той. — Една постройка, пълна с жени и няколко грохнали старци. Има и малко християнско поселище долу, в подножието на хълма.
— Да, разбирам защо млад и здрав мъж като теб не е пожелал да остана там… — Мацелий се надигна. Гауен се поуспокои. — Можеш ли да четеш?
— Мога да чета и пиша на латински — горе-долу толкова, колкото и да говоря на този език, значи не много добре — отвърна Гауен. Ясно му беше, че не е време да се хвали с огромните познания, придобити при друидите. — Мога да свиря и на арфа. Но всъщност — допълни той, спомняйки си уроците на Кралицата на феите — най-добър съм в лова и освен това умея да живея на открито, без чужда помощ и покрив над главата си.
— Това все пак е нещо. От рода на Мацелиите винаги са излизали отлични воини — отбеляза Мацелий, внезапно примирен. — Искаш ли да станеш воин?
Видял проблясъка на надежда в очите на стария човек, Гауен се насили да се усмихне. „Допреди една луна — каза си той — мислех, че ще стана друид.“ Постъпването в армията би заличило напълно всичко, на което бе учен досега.
Мацелий поде:
— Ще ти потърся място, където да се подслониш. Животът армията е интересен и един интелигентен мъж може да се издигне бързо във военната йерархия. Разбира се, в една мирна страна, каквато е сега Британия, повишенията в чин не вървят чак толкова бързо, но може би и това ще стане, след като набереш малко опит в служба по граничните укрепления. Междувременно ще се опитаме да те накараме да заприличаш малко повече на римлянин.
Гауен кимна и дядо му се усмихна.
Той прекара целия следващ месец с Мацелий. Съпровождаше денем стария човек из града, вечер му четеше на глас речите на Цицерон или описанията на войните на Агрикола от Тацит. Осиновяването му бе надлежно узаконено в присъствието на магистратите, след което започнаха да го учат как се носи тога — като си помислеше за сивите роби на друидите и ги сравнеше със сложните драперии на тази одежда, те му се струваха извънредно скромни.
Рим поглъщаше изцяло дните му. Само нощем, в сънищата, духът му се отправяше с копнеж към Авалон. Виждаше насън как Кайлеан обучава девиците. Виждаше нови бръчки по челото й, виждаше как от време на време тя отправя замислено поглед на север. Искаше му се да й каже, че е здрав и добре, но събудеше ли се, съзнаваше, че не съществува начин да прати вест, без да издаде Авалон на римляните.
В навечерието на Белтейн той се унесе в неспокойна дрямка. Присъни му се Тор, осветен от отблясъците на свещените огньове. Но никъде не можеше да види Сианна. Духът му се залута, търсеше нейния. Най-сетне я откри, но не на Тор, а на каменната пейка до Свещения извор.
— Не отидох да танцувам около огньовете. Не мога да танцувам, когато теб те няма. Защо ме остави? Не ме ли обичаш? — питаше скръбно далечният й образ.
— Обичам те — отговори в съня си Гауен, — но нали всеки отдава дължимото на Бога и Богинята по Белтейн…
— Всеки, но не и Девицата, пазителка на извора — отвърна Сианна с горчива гордост. — Сега отец Павел е пръв сред назаряните и им е забранил всякакви връзки с обитателите на Авалон. Но те самите нямат свещенослужителки, а дори отец Павел не може да отиде против последната воля на отец Йосиф — че Свещеният извор трябва да се пази от девица на Авалон. Докато аз изпълнявам тази длъжност, ще мога да остана девица и да те чакам… — тя се усмихна. — Дори да не си спомняш нищо от тазнощния си сън, нека сърцето ти помни моята любов…