Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
За миг Гауен застина на място от учудване. Но учудването бързо бе изместено от гняв. Той се дръпна рязко и загледа ту отец Павел, ту Кайлеан, която на свой ред бе протегнала ръка, сякаш да го дръпне подир себе си.
— Не! — възкликна той задъхано. — Няма да допусна да се карате за мен като кучета за кокал!
— Ела тогава — каза Кайлеан, но Гауен поклати глава. Не можеше да се присъедини към паството на Павел, но думите на свещеника бяха осквернили в съзнанието му и друидските ритуали. Сърцето го болеше от копнеж по Сианна, но би ли се осмелил да я докосне сега? Внезапно и копнежът, и объркването му изчезнаха и на тяхно място дойде категоричното решение. Не би могъл изобщо да остане повече тук.
Стъпка по стъпка Гауен тръгна назад.
— И двамата искахте да притежавате душата ми, но тя е само моя! Спорете за Авалон, колкото искате, но не и за мен! Заминавам още днес — решението дойде ненадейно и за самия него — тръгвам, за да открия своя Рим!
5.
Гауен се придвижваше бързо през мочурищата. Уменията, на които го бе учила Кралицата на феите, му бяха от полза. Всъщност тя бе и единствената, която би могла да го спре, след като взе решението си — затова и през първия ден той постоянно се боеше, че Кайлеан може да я изпрати по дирите му. Може би Кралицата бе отказала да го последва, може би осиновителката му не бе се сетила да се обърне към нея или просто съдбата му й беше безразлична — но той не срещна никого. Съпровождаха го само виковете на водните птици, пробягващите видри и плахи, червеникави сърни.
В продължение на седем години той не бе напускал Долината на Авалон, но в обучението му бе предвидено изучаване на всички племенни територии в Британия, както и разположението на големите римски градове и крепости. Бяха му показвали и картата на линиите на силата, пресичащи страната. Знаеше достатъчно, за да намери големия Северен път, а познанията му за горите и техните обитатели му помагаха да не гладува. След две седмици Гауен се озова пред крепостните врати на Дева.
Първата му мисъл беше, че никога не е виждал толкова много хора на едно място, при това всички заети с най-различни дейности. Големи каруци, теглени от волове, натоварени с червеникав пясъчник, скрибуцаха по пътя към крепостта, която се издигаше над града. Част от пръстеното укрепление бе срината и на нейно място изграждаха каменна стена. Очевидно работата не беше бърза — в страната отдавна цареше мир — но пък римляните явно градяха ЗА вечни времена.
Гауен потръпна. Друидите винаги се присмиваха на римляните поради стремежа им към преходната земна власт. Но тук също се чувстваше сила на духа — и сякаш голямото укрепление от червеникав камък бе негово светилище. Да, нямаше път назад. Гауен изправи гръб и се опита да си припомни малкото латински, които знаеше, и доскоро мислеше, че никога няма да му потрябва. ПОД свода на крепостта тъкмо влизаше цяла колона мулета, натоварени с чували от зебло, пълни с глинени съдове. Гауен ги последва, прекрачи крепостния праг и се озова в света, владян от Рим.
— Колко приличаш на баща си… И все пак си съвсем различен… — Мацелий Север погледна Гауен и отново отвърна очи. Момчето си каза, че старецът постоянно отклонява очи от него от мига, в който го видя — очевидно сам не знаеше да се радва ли или да скърби, че в крайна сметка внукът му е дошъл при него. „Така се чувствах и аз — каза си Гауен — когато най-сетне разбрах кои са били родителите ми…“
— Не искам от теб да признаеш, че съм ти внук — каза той на глас. — Умея много неща и мога да се оправям и сам.
Мацелий изправи рамене и Гауен за първи път видя у него следи от някогашния римски воин. Едрото му тяло бе вече приведено от старост, напълно побелялата му коса бе и оредяла, но си личеше колко силен и властен мъж е бил някога. Скръбта беше белязала лицето му, но Гауен отбеляза с благодарност, че разумът му очевидно бе останал незасегнат от годините.
— Опасяваш се, че присъствието ти ме притеснява? — Мацелий поклати глава. — Прекалено стар съм вече, за да обръщам внимание на тези неща, а пък всички твои несъщи сестри са или омъжени, или сгодени, та появата ти няма да се отрази на бъдещето им. Все пак, най-простият начин да добиеш право върху фамилното ни име би бил да те осиновя — стига това да те задоволява. Но първо ми кажи защо след всички тези години реши да дойдеш при мен?