Равноденствие
- Автор: Уайт Майкл
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Равноденствие». Краткое содержание книги:
— Радвам се да ви видя — каза Ландсдаун. — Носите ли всичко?
Нютон се потупа точно под лявото рамо.
— Всичко е тук.
— Тогава да започваме. Последвайте ме.
Ландсдаун ги преведе първо през двора, а после и през една врата, която водеше към дълъг тесен коридор с множество врати от двете страни. Когато стигнаха до четвъртата врата вляво, спряха. Ландсдаун извади ключ и го пъхна в ключалката. После хвана дръжката на вратата, завъртя ключа и леко я натисна.
Точно пред тях се намираше още една врата. Беше отворена и зад нея се виждаха тесни каменни стълби, виеха се надолу и изчезваха в мрака. На стената имаше факла. Ландсдаун я взе и ги поведе надолу.
Скоро се озоваха в стая, отрупана с лавици, натежали от стотици бутилки вино, портвайн и бренди: винарската изба на колежа. Ландсдаун ги заведе до дъното на сводестото помещение и спря до стената. Тя беше от камък, студена и влажна. Ландсдаун бавно започна да я опипва. Държеше факлата близо до камъка, но сякаш се ориентираше повече с ръка, отколкото с очите си. След няколко мига напипа малка метална халка, дръпна я и всички чуха шум, наподобяващ падането на нещо тежко. Много бавно една каменна плоскост в стената се отмести и на нейно място зейна отвор, не по-широк от човешки рамене.
Ландсдаун се обърна към спътниците си:
— Е, господа, на прага сме. Готови ли сте да започнем?
В пет сутринта къщата на Филип беше изпълнена с особено очарование, което до голяма степен липсваше в живота на Лора през последните две десетилетия. В Гринидж Вилидж пет сутринта не беше по-различно време от всеки друг час на денонощието. В своя апартамент тя чуваше постоянния шум на трафика, воя на сирените и свиренето на клаксони денем и нощем — фонов шум, с който беше свикнала и който забелязваше едва когато вече го нямаше. Но тук, в това спокойно селце до Оксфорд, в ранните часове на утрото, трафикът на Ню Йорк й изглеждаше толкова реален, колкото и Пинокио.
Беше се загърнала с едно вълнено одеяло и се опитваше да се стопли до електрическата духалка, докато чакаше чайника да заври. После, с чаша горещо кафе, мина през вестибюла и влезе в дневната. Таванът беше с ниски греди, а витражните прозорци с формата на арки. Подът изскърца и тя затвори вратата, за да не събуди Филип и Джо, които спяха на горния етаж. Светна лампите и отиде до камината. Тя все още бе леко топла от миналата нощ, когато Том беше дошъл да види Джо и бяха открили толкова много за датите на убийствата — двете вече извършени, и онези, които със сигурност щяха да последват. Всъщност, ако беше права, това означаваше, че в този момент някъде недалеч оттук една млада жена лежи мъртва. Тялото й вероятно още не беше открито.
Като отпиваше от кафето на бавни глътки, Лора се разхождаше из стаята и разсеяно гледаше картините, които Филип беше окачил по стените. Три бяха произведения на майка му, някакви кльощави фигури, сякаш заплашени от ужасна неведома сила, на фона на прекрасни ярки цветни късове. Такива картини много биха подхождали на някой апартамент в Манхатън или студио в Милано — и нищо чудно да красяха подобни места.
По отношение на изкуството Филип имаше еклектичен вкус. До картините на майка си беше закачил няколко викториански платна с маслени бои, имаше дори един-два пейзажа от началото на четиридесетте години на двайсети век. На същата стена, в съседство с пейзажите, висяха някои от любимите му снимки, най-вече абстрактни фотоси от средата на осемдесетте. А за капак на всичко до тях беше закачил няколко стари семейни фотографии, на които се виждаха разни прапрабаби и дядовци от деветнадесети век, с бонета и високи колосани яки с подвити ъгълчета.
Снощи Том мимоходом беше споменал нещо, на което Лора не обърна особено внимание тогава, но което сега ясно изплува в съзнанието й. Седна и се загледа в пепелта в камината. И изведнъж направи връзката. Том говореше за петорния съвпад. „Това явление е толкова рядко — бе казал той, — че се е случвало само десетина пъти за последните хиляда години“.
— Разбира се — възкликна тя. — Разбира се. Десет пъти за последните хиляда години. Което означава, че трябва да се е случило няколко пъти и в недалечното минало.
Скочи и отиде до компютъра. Ориентира се бързо как да стигне до almanac.com, след което, като използва паролата на Том, която й беше оставил за в случай на нужда, написа нужната информация и натисна „enter“. Отпиваше кафе и наблюдаваше как на екрана се появява нова страница. В едно поле в дъното, под заглавие „Петорен съвпад 1500—2000“, имаше изброени три години: 1564, 1690, 1851.