Вълшебната планина
- Автор: Манн Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Берберов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебната планина». Краткое содержание книги:
Сетембрини влезе през страничния вход и като си завиваше мустаците, пристъпи към мястото си; то беше на края на масата, която бе поставена напреки на масата на Ханс Касторп. Неговите сътрапезници избухнаха в оглушителен смях, когато той седна; вероятно бе казал някоя язвителна подигравка. Ханс Касторп позна и членовете на дружество „Половин дроб“. Хермине Клефелд с глупавите очи се довлече до отсрещната маса пред една от вратите за верандата и поздрави бърнестия младеж, който толкова неприлично си бе запършил сакото. Госпожица Леви, която изглеждаше направена от слонова кост, седеше до дебелата Илтис с луничките на напречната маса вдясно от Ханс Касторп, където останалите му бяха непознати.
— Ето ги твоите съседи — каза Йоахим тихо на братовчед си, като се поприведе напред…
Двойката мина край Ханс Касторп към последната маса вдясно, значи „простата руска маса“, където някакво семейство с едно грозно момче поглъщаше големи количества овесена каша. Мъжът бе дребен на ръст и имаше сиви, вдлъбнати бузи. Носеше кафяво кожено яке и груби кечени ботуши със закопчалки. Жена му, също дребничка и деликатна, ситнеше с малките си юфтени ботушки с високи токчета; на шапката й се развяваше перо, а около врата й висеше замърсена боа от птичи пера. Ханс Касторп заразглежда двамата с безцеремонност, каквато иначе не му бе присъща и която сам той прецени като брутална, но именно бруталността му достави изведнъж някакво удоволствие. Погледът му бе едновременно тъп и натрапчив. Когато в същия момент стъклената врата вляво се затръшна с трясък и издрънчаване, както при първата закуска, той не трепна като сутринта, а само направи една уморена гримаса, а когато поиска да извърне главата си в оная посока, той намери, че му е твърде уморително и че не си струва труда. Така се случи, че и този път не можа да установи кой затръшва толкова безобразно вратата.
Работата беше в това, че утринното пиво, което иначе само леко му замъгляваше главата, сега съвсем бе замаяло и сковало младия човек — последствията бяха, като че бе му нанесен удар по челото. Клепачите му тежаха като олово, езикът не се подчиняваше напълно на мислите му, когато от учтивост поиска да се поразговори с англичанката; големи усилия му струваше само да промени посоката на погледа си, а на туй отгоре лицето му беше пламнало по същия непоносим начин като снощи: бузите му се струваха подпухнали от горещина, той дишаше тежко, сърцето му биеше, като че вътре има чук, и ако не страдаше особено от всичко това, то беше, защото главата му се намираше в състояние, сякаш бе вдъхнал на два-три пъти хлороформ. Това че д-р Кроковски се бе появил на закуската и бе седнал срещу него на масата, той забеляза като насън, макар че докторът няколко пъти остро го стрелна с очи, докато разговаряше на руски с дамите от дясната му страна, при което двете млади момичета — цветущата Маруся и любителката на киселото мляко — покорно и свенливо свеждаха пред него очи. Между впрочем Ханс Касторп се държеше прилично, както от само себе си се разбира, тъй като езикът му се оказа непокорен, той предпочете да мълчи и дори с особена пристойност боравеше с ножа и вилицата. Когато братовчед му кимна и се надигна от мястото си, стана и той, неопределено се поклони към сътрапезниците си и излезе с уверена стъпка след Йоахим.
— Кога ще има пак лежане? — попита той, когато излязоха навън. — Доколкото виждам, това е най-доброто тук. Иска ми се пак да полегна на моя превъзходен стол. Далеко ли ще ни е разходката?