Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Херметическият шлем се слагаше на главата и беше направен от твърда космопластмаса, обкована с неръждаема стомана. В предната част на шлема имаше кръгло прозорче от нечупливо стъкло, а вътре беше поместена малка радиостанция с телефонен апарат, предназначен за разговори в безвъздушното пространство. Колкото се отнася до космическите ботуши, те почти по нищо не се отличаваха от обикновените ботуши освен с това, че подметките им бяха направени от специално топлоизолационно вещество.
Незнайко облече комбинезона и почувствува, че той доста плътно приляга на тялото му, а херметическият шлем беше толкова просторен, че главата на Незнайко свободно се намести в него заедно с шапката.
Облечени в космически скафандри, нашите пътешественици провериха как работи радиотелефонната връзка, после слязоха в долната част на ракетата и се озоваха пред вратата на херметическата камера. Незнайко улови Шишко за ръка и натисна бутончето. Вратата безшумно се отвори. Двамата приятели направиха крачка напред и се намериха в херметическата камера. След тях вратата се затвори безшумно. Сега само една врата отделяше нашите пътешественици от лунния свят.
Незнайко неволно се поспря пред тази врата. Какъв ще бъде този тайнствен, още неизследван свят на Луната? Как ще посрещне той неканените пришълци? Ще се окажат ли скафандрите им сигурна защита в безвъздушното пространство? Защото само една малка пукнатинка, една малка дупчица в скафандъра ще е достатъчна, за да излети въздухът от него, и тогава неминуема смърт заплашваше пътешествениците.
Тези мисли минаха през ума на Незнайко с мълниеносна бързина. Но той не се поддаде на страха. Сякаш за да ободри Шишко, той го прегърна с една ръка през рамената, а с другата натисна бутончето, което се намираше до вратата. Тя се разтвори широко… Пространството вътре в херметическата камера се сля с безвъздушното пространство и въздухът от камерата със свистене излезе на свобода. Незнайко и Шишко почувствуваха, че комбинезоните, които отначало плътно прилягаха към телата им, станаха изведнаж по-широки, сякаш се издуха. Обяснението на това е, че налягането на външния въздух беше изчезнало и стените на скафандрите изпитваха сега само налягането на въздуха отвътре. Тъй като не разбра станалото, Шишко помисли, че скафандърът му се е пукнал, и това толкова го изплаши, че се олюля и залитна встрани. Незнайко грижливо го хвана под ръка и му рече:
— Я стой прав! Нищо страшно няма!
Шишко се увери, че наистина не е станало нищо страшно, и се задържа на краката си.
— А сега смело напред — изкомандува Незнайко.
Осма глава
Първият ден на Луната
Хванати за ръце, двамата приятели излязоха от херметическата камера, слязоха по стълбичката и стъпиха на лунната повърхност. Картината, която се откри пред очите им, предизвика у тях трепет и възторг. Долу, някъде в краката им, се простираше равнина с недълбоки падини и полегато издигащи се възвишения, която напомняше неподвижно застинала морска шир. Както и обикновената морска вода, тази вълниста, сякаш внезапно вкаменила се повърхност на Луната имаше синьозеленикав или както е прието да се нарича — аквамаринов цвят. В далечината, зад тази на пръв поглед леко вълниста повърхност, се издигаха хълмове. Те бяха жълти на цвят и приличаха на пясъчни. Зад хълмовете се трупаха една върху друга яркочервени планини. Те сякаш излитаха нагоре като езици на застинали пламъци.
Надясно, недалеч от нашите пътешественици, се намираха също такива огненочервени планини. Те се надигаха като че ли от дъното на окаменялото море и протягаха към небето своите заострени върхове.
Незнайко и Шишко се обърнаха назад и видяха в далечината планини, които имаха по-смътни очертания. Те изглеждаха направени сякаш от памук и напомняха паднали на земята облаци. По техните върхове и склонове като фантастични стъклени замъци стърчаха гигантски кристали, които напомняха по форма планински кристал. Слънчевата светлина се пречупваше в стените на тези кристали и те блестяха с всички цветове на дъгата.
Над целия този странен свят като бездънна бездна беше надвиснало черното небе с милиарди едри и дребни звезди. Млечният път, приличен на блещукаща пътека, се беше прострял през тази бездна и я беше разделил на две части. Вляво, сред струпалите се над хоризонта звезди, блестеше яркото слънце. Вдясно с мека зеленикава светлина светеше планетата Земя. Отстрани тя беше осветена от слънчевите лъчи и затова имаше формата на полумесец.