Юбик
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юбик». Краткое содержание книги:
1. В класациите на западноевропейските страни, където са най-интелигентните фенове на жанра, Филип Дик много често изпреварва по популярност тройката Хайнлайн — Азимов — Кларк. Той обаче си е американец.
2. Женил се е точно пет пъти.
3. Имал е сериозни проблеми с наркотиците, което се отразява и върху избора му на любими теми за писане — привидните светове и измамните реалности.
4. В класацията на Д. Прингъл „100-те най-добри англоезични фантастични романа за 1948-1984“ само той е включен с цели шест заглавия.
5. Единствената си неуспешна книга е написал в съавторство с Роджър Зелазни.
6. Носител е на наградата „Хюго“ за роман. Влиянието му върху редица от най-новото поколение е безспорно и труднооценимо по своето значение.
7. Когато умира през 1982 година го погребват до неговата сестра-близнак, починала при раждането.
След смъртта му е учредена наградата „Филип Дик“. Един от първите й носители е Майкъл Бишоп за романа „Филип Дик е мъртъв, уви!“
Моля се на Бога, каза си Джо, да е свършило бързо.
— Нищо ли не можете да направите за нея? — обърна се той към фон Фогелсанг. — В мораториума?
— Вече е късно. Изключено е наличието на остатъчен полуживот на толкова късен етап. Това ли е… момичето?
— Да.
— Най-добре час по-скоро да напуснете хотела. Още сега. За ваша собствена безопасност. Холис — той е нали — може да постъпи по същия начин и с вас.
— Цигарите ми — спомни си Джо. — Бяха изсъхнали. Остарелият указател в кораба. Вкиснатата сметана и мътилката, която ми пробутаха за кафе. И парите — отдавна излезли от употреба — навсякъде все един и същи процес — остаряване. Тя първа го спомена, още когато бяхме на луната. Чувствам се стара — така каза.
Джо въздъхна замислен, а сърцето му блъскаше от страх. Гласът на Рунсайтър, досети се той. Какво ли означава това?
Не виждаше никакъв смисъл в цялата тази бъркотия, никакво свързващо звено. Гласът на Рунсайтър не се вписваше в нито едно приемливо обяснение.
— Радиация — подхвърли фон Фогелсанг. — Според мен, тя е била изложена на екстремно по сила радиоактивно облъчване, може би преди доста време.
— Не, — поклати глава Джо, — умряла е от взрива. Експлозията, която погуби Рунсайтър.
Кобалтови частици, рече си Джо. Радиоактивният прах, който я е покрил и е погълнала. Но в такъв случай и ние сме го вдишали и ни очаква същата участ. Нищо не може да се направи. Късно е вече. Виж, за това не се досетихме. Никой не предвиди, че бомбата ще разпръсне микроскопични радиоактивни частици.
Нищо чудно, че Холис ни остави да се измъкнем. И все пак…
Това обясняваше смъртта на Уенди и изсъхналите цигари. Но не и указателя, монетите и развалената сметана.
Нито пък гласа на Рунсайтър, кънтящ в хотелската слушалка, всеки път, когато я вдигне. Чак докато се появи фон Фогелсанг. Може би Рунсайтър не иска да бъде чут от страничен човек?
Трябва да се върна в Ню Йорк. Да намеря останалите, с които бях на луната, в момента на взрива. Този проблем можем да решим само заедно, друг път няма. Преди да загинем един по един, както стана с Уенди. Или още по-ужасяващо.
— Кажете на хотелиера да донесе полиетиленова торба — обърна се той към Фогелсанг. — Искам да я опаковам в нея и да я отнеса в Ню Йорк.
— Но този случай не е ли от компетенцията на полицията? Такова ужасно убийство, мисля че сме длъжни да ги уведомим.
— Донесете торбата — повтори Джо.
— Добре. И без това става дума за ваш подчинен.
— Беше — промърмори Джо, докато фон Фогелсанг се отдалечаваше. — Вече не е.
Може би така е по-добре, мислеше си той. Уенди, ще те взема с мен. Ще те отнеса у дома.
Но не както бе възнамерявал да го стори.
— Джо ще пристигне всеки момент — обърна се Ал Хамънд към насядалите около масата неутрализатори.
Той погледна часовника си, за да се увери. Часовникът изглежда бе спрял.
— Докато чакаме, — предложи Пат Коунли, — защо не проверим в новините по телевизията, дали Холис не е пропуснал някаква информация за смъртта на Рунсайтър.
— Във вестниците не пишеше нищо — обади се Еди Дорн.
— Телевизионните новини са от последния час — отвърна Пат. Тя подхвърли на Ал една петдесет центова монета, за да включи масивния телевизор. Монтиран в стената, зад плътни завеси, това беше великолепен три-измерен полифоничен апарат, гордостта на Рунсайтър.
— Дайте, аз ще го пусна, мистър Хамънд — рече Сами Мъндо и се надигна с готовност.
— Не биваше да оставяте мистър Чип в Цюрих — промърмори разтревожено Уолтър У. Уейлес, адвокатът на Рунсайтър, докато опипваше нервно ключалките на куфарчето си. — Нищо не можем да предприемем докато не се появи тук, а въпросът не търпи отлагане.
— Нали сте чели завещанието — отвърна Ал. — и Джо Чип го е чел. Всички знаем, че Рунсайтър пожела да остави управлението на него.
— Но от юридическа гледна точка… — заговори Уейлес.
— Няма да ни отнеме много време — прекъсна го Ал. Той надраска върху листа пред себе си няколко бележки, после ги прочете.
ИЗВЕТРЕЛИ ЦИГАРИ
ОСТАРЯЛ УКАЗАТЕЛ
ИЗЛЕЗЛИ ОТ УПОТРЕБА ПАРИ
ЗАГНИЛА ХРАНА
РЕКЛАМА ВЪРХУ КИБРИТЕНАТА КУТИЯ
— Ще предам този лист около масата — произнесе той. — Искам да видя, дали ще откриете някаква връзка между тези пет обстоятелства… или както предпочитате да ги наричате. Тези пет факта са…
— Погрешни — прекъсна го Йон Айлд.
— Лесно е да се открие връзката между първите четири — рече Пат. — Но не и рекламата върху кибритената кутия. Само тя не пасва.
— Може ли пак да погледна тази кибритена кутия? — Ал протегна ръка към Пат, взе кибрита и прочете рекламата.