Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Тези ОЧИ! В тях е целият ужас. Тия облечени в ръкавици ръце, които гледам сега, които карат мотоциклета по пътя, са били някога негови! И ако можете да разберете чувството, което се поражда от това, тогава можете да разберете истинския страх — страха, който се поражда от това, че знаеш: няма къде да избягаш.
Навлизаме в някакъв каньон с ниски стени. Не след дълго край пътя се появява мястото за почивка, което очаквах. Няколко пейки, малка постройка и мънички зелени дървета с маркучи, течащи в подножията им. Джон, Бог да ми е на помощ, е на изхода от другата страна, готов да поеме по автомагистралата.
Не обръщам внимание на това и спирам при сградата. Крис скача, издърпваме машината назад върху стойката. От двигателя се носи топлина на вълни, сякаш се е запалил. В нея се пречупват образите. С ъгълчето на окото виждам другия мотоциклет да се връща. Когато пристигат, и двамата ме гледат стръвнишки.
Силвия казва:
— Просто сме… ядосани!
Свивам рамене и отивам към чешмичката.
Джон казва:
— Къде е оная сърцатост, за която ни разправяш?
Поглеждам го за миг и разбирам, че наистина е ядосан.
— Страхувах се, че приемате всичко прекалено сериозно — казвам аз и се извръщам. Пия, водата се оказва алкална — блудкава като сапунената. Въпреки това пия.
Джон влиза в къщата да си намокри ризата с вода. Аз проверявам нивото на маслото. Капакът на масления филтър е толкова горещ, че ми изгаря пръстите направо през ръкавиците. Двигателят не е изгорил много масло. Протекторът на задната гума се е износил още малко, но все още може да кара. Веригата е достатъчно натегната, но малко суха, затова я смазвам пак за всеки случай. Съмнителните болтове не са се разхлабили.
Джон пристига, като ръси вода, и казва:
— Сега ти карай отпред, а ние ще те следваме.
— Няма да карам бързо — казвам аз.
— Както и да е — отвръща, — ще стигнем.
И така, аз карам отпред и се движим бавно. Пътят през каньона не става по-прав от този, който сме изминали, както очаквах да стане, а започна да се извива нагоре. Изненада.
Ту криволичи малко, ту се отправя обратно в посоката, която трябва да следваме, а после се връща. Движим се под остри ъгли през тесни клисури, после нагоре, високо и малко по-високо всеки път.
Появяват се шубраци. След това малки дървета. Пътят се изкачва по-високо, вие се сред треви, после край оградени ливади.
Над главите ни се появява малък облак. Може би дъжд? Може би. Ливадите имат нужда от дъжд. А в тези тук има цветя. Странно как се промени всичко. По нищо не личи на картата. И съзнанието за спомена е изчезнало също. Федър навярно не е минал оттук. Но друг път няма. Странно. Продължава да отива нагоре.
Слънцето се накланя към облака, който сега се е спуснал, за да допре хоризонта над нас, по който има дървета, борове; от тях повява… хлад и смолисто ухание. Вятърът люлее цветята в ливадата, мотоциклетът се накланя малко и изведнъж ни става прохладно.
Поглеждам към Крис, а той се усмихва. И аз се усмихвам.
След това дъждът пада тежко върху пътя, придружен от земен мирис на прах, който е чакал твърде дълго, а край пътя се появяват шарки от първите капки дъжд.
Всичко това е така ново. А ние имаме такава нужда от него, от един освежителен дъжд. Дрехите ми се намокрят, очилата ми са на капки, тръпки ме побиват — и това е прелестно. Облакът отминава между слънцето и боровата гора и малките ливади пак заблестяват, когато то улавя дъждовните капчици.
Стигаме края на стръмнината отново сухи, но разхладени и спираме, кацнали над огромна долина и река под нас.
— Мисля, че пристигнахме — казва Джон.
Силвия и Крис са навлезли в ливадата сред цветята под боровете, през които виждам отдалечения край на долината, много далеч и надолу.
Сега съм пионер, погледнал към обетована земя.
ВТОРА ЧАСТ
8
Часът е около десет преди обед и аз седя на сянка край машината върху хладен бордюр зад един хотел, който намерихме в Майлз сити — щата Монтана. Силвия и Крис са в пералнята на самообслужване — перат ни всичките. Джон е излязъл да търси птицечовка да си я прикрепи към каската. Мисли, че бил видял в една работилница, когато сме влизали вчера в града. А пък аз се готвя да си поиграя малко с двигателя.