Криза
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криза». Краткое содержание книги:
— Възможно ли е? — изуми се Крейг, убеден тъкмо в обратното.
— Да, Джак ми е казвал, че ти си бил тъкмо от този тип студенти-медици, които той е отбягвал. Които винаги знаят всичко, четат учебника от кора до кора и могат да цитират наизуст цели пасажи от последния брой на „Ню Ингланд Джърнъл ъв Медисин“. Наистина, това уважение породило и известна неприязън, но тя е била всъщност насочена към самия него, като укор, че той не е могъл да се посвети на науката с такова себеотрицание.
— Твърде ласкателно. Нямах си представа! Но не знам дали чувствата му не са се изменили след кризата, която преживях. И дори да дойде, с какво би могъл да помогне? Да му поплача на жилетката? Ами че от това бих се почувствал още по-зле, ако това изобщо е възможно.
— След като стана съдебен медик, Джак придоби доста голям съдебен опит. Пътува из цялата страна като експертен свидетел за главния офис в Ню Йорк и твърди, че много му харесва. Струва ми се доста изобретателен, макар и откъм отрицателната страна, защото е малко нещо развейпрах. Но както си се отчаял, може би с непринудената си изобретателност ще те ободри?
— Честна дума, не проумявам как.
— Аз също, всъщност затова и не го предложих по-рано.
— Е добре, в края на краищата той е твой брат. Реши сама.
— Ще помисля — погледна тя часовника си. — Нямаме много време. Сигурен ли си, че не искаш да хапнеш нещо?
— Всъщност, откак излязохме от съда, стомахът ме свива от глад. Май ще взема набързо един сандвич.
След като станаха, Крейг прегърна жена си и я задържа в обятията си. Не очакваше такава ненадейна подкрепа след възмутителното си поведение преди делото. Но тя беше права, че той има дарба да отделя и класифицира. Беше успял напълно да раздели служебния живот и семейството си, докато службата го овладее напълно. Дано след всичко това съдбата му оставеше шанс да си възвърне загубеното равновесие.
4.
Бостън, Масачузетс
Понеделник, 5 юни 2006 г.
1:30 след обед
— Всички да станат! — провъзгласи съдебният пристав.
Съдия Мартин Дейвидсън стремително излезе от кабинета си, размахвайки полите на черната си тога, точно в секундата, когато стрелката на стенния часовник достигна цифрата дванадесет.
Слънцето се бе преместило и няколко щори на огромните прозорци, издигнати над двуметровата ламперия, бяха вдигнати. Открила се бе гледка към част от градския пейзаж и късче синьо небе.
— Седнете! — извика разпоредителят, след като съдията зае мястото си.
— Надявам се всички да сте хапнали — обърна се съдията към журито, което посрещна забележката с одобрително кимане на глави. — И както ви инструктирах, надявам се междувременно да не сте обсъждали случая. — Главите отново закимаха в съгласие. — Отлично. Да чуем сега встъпителната пледоария на защитата. Господин Бингъм?
Без да бърза, Рандолф се надигна, извървя разстоянието до подиума и разстла бележките си върху ъгловатата повърхност; после намести тъмносиньото си сако и поправи ръкавите на ризата си. Изправен в цял ръст, той внимателно обхвана с ръце двете страни на катедрата. Всеки косъм на главата му бе заел предварително определеното място, подстриган до точно определената дължина. Харвардската му вратовръзка с емблеми на тъмночервен фон бе стегната в съвършен възел. В това облекло той бе образец на вродена елегантност и се открояваше сред олющената зала подобно на благородник, случайно попаднал в бордей.
Първоначално внушителното поведение на адвоката направи добро впечатление на Крейг и той дори започна да мисли, че контрастът с Тони Фасано може дори да е в негова полза. Рандолф представляваше бащинска фигура на закрилник, с аурата на президент или дипломат, която интуитивно вдъхваше доверие. Но след това погледът на Крейг се плъзна към журито и с недоверие огледа набития пожарникар, водопроводчика и раздразнения бизнесмен. Всички лица изразяваха инстинктивна досада, тъкмо обратното на реакцията им към Тони Фасано. И дори преди Рандолф да отвори уста, краткият оптимизъм на Крейг се изпари.
При все това тази светкавична мисъл си имаше и добра страна. Тя потвърждаваше думите на Алексис относно настройката, затова Крейг затвори очи и се опита да си пред стави Пейшънс Станхоуп в момента, когато той и Лиона се втурнаха в стаята й. Припомни си с какъв шок беше открил, че тя страда от цианоза, с каква бързина бе реагирал и всяко свое действие до момента, когато вече бе очевидно, че не е възможно да се направи нищо повече. В последните осем месеца многократно бе повтарял тази сцена в ума си и макар че в дългата си лекарска практика понякога му се бе случвало впоследствие да се коригира, в конкретния случай с Пейшънс Станхоуп всичките му действия бяха взети сякаш от учебник. Убеден беше, че ако същата ситуация се повтори с него същия ден, не би направил нищо по друг начин. Небрежност не беше имало и той бе убеден в това.