Торнадо

Накрая Джак попита:

— Какво ще кажеш, Делри?

— Ами мъртви са — оповести той очевидното.

— Имах предвид дали се досещаш кой ги е убил.

Корбет отново нахлупи шапката, извърна се и го погледна.

— Имам някои предположения. Все лоши.

Джак пристъпи от крак на крак — беше притеснен. Беше му трудно да изглежда невинен, когато старецът го гледаше тъй обвинително.

— Според теб е койот, нали? Или рис — рече Джак, опитвайки се да намери правдоподобно обяснение за трите мъртви животни, които се вкочаняваха в утринната жега.

Но не мислеше, че ги е нападнал звяр. По кравите нямаше никакви следи от ухапване, никакви рани. Ако беше прегладнял хищник, щеше да умъртви само една крава, да я опоска до кокал и да остави на мишеловите окървавения скелет. А останките от кравите херефордска порода изглеждаха непокътнати.

Сякаш прочел мислите му, Делри каза:

— Нападнал ги е звяр, но не четириног.

Определено намекваше, че нападателят е двуног. Джак понечи да възрази срещу това едва загатнато обвинение, но после размисли и реши, че е по-добре да не казва нищо. Щеше да изглежда още по-виновен, ако седнеше да твърди, че е невинен, още преди да са го обвинили. Престраши се да изкаже друго предположение:

— Мор?

— Може би — отвърна Корбет. — Ще знам едва след като ветеринарят хвърли един поглед.

— Ако е мор, дали да не преместим стадото на друго пасище?

Старецът кимна лаконично.

— Това е първото, което ще направя. Иди в къщата и се обади на ветеринаря. Поискай номера от Ана.

— На драго сърце ще остана тук и ще започна да…

— Направи, каквото ти казах, ако обичаш — прекъсна го Корбет — не му беше до препирни.

— Добре. Ще оставя пикапа и ще ида пеша.

Джак отиде по неравното пасище при пикапа на Корбет, който бяха оставили при портата, откъм вътрешната страна на пасището. Затвори старателно портата след себе си. Излезе на пътя и хукна към къщата. Докато измине осемстотинте метра дотам, целият плувна в пот.

Но не мислеше за това. Не можеше да си избие от главата мъртвите крави и твърдия, изпълнен с подозрение поглед на Корбет. Беше се зарекъл пред него, че няма да краде, няма да причинява зло на семейството му. Но не бе обещавал нищо за стадото. А сигурно трябваше да го направи.

Натисна бутона до входната врата, който не само задействаше звънеца, но и включваше осветлението в къщата, та Ана да разбере, че е дошъл някой. Минаха шейсет секунди, но не се появи никой. Джак натисна бравата. Беше отключено. Той влезе.

— Дейвид!

Пак не отговори никой, Джак обаче чу телевизора и отиде в просторния хол, който преди две вечери бе зърнал от коридора. Обзавеждането беше ярко и весело, създаваше уют. По масичките на спретнати купчинки бяха подредени списания. Върху всеки стол и фотьойл имаше удобни възглавници. Върху масата в средата бе сложена купа със зелени ябълки. По телевизията вървеше поредният безкраен сериал. В долния край на екрана имаше и субтитри.