Торнадо
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Торнадо». Краткое содержание книги:
Карл Хърболд е хитър, умен и абсолютно откачен тип, който не се спира пред нищо. Скроява подъл план и успява да избяга от затвора. Крайната му цел е Мексико, но преди това решил да мине през едно ранчо край Блуър, където никой не го очаква…
Шериф Ези Хадж тържествено и с почести излиза в пенсия. Празникът обаче не му се услажда, защото се оттегля с чувство на поражение и горчивина — гложди го мисълта за така и неразкритото убийство на Патси Маккоркъл, младо момиче, известно в града с лекото си поведение. Макар и пенсиониран, шерифът решава сам да продължи разследването. А подозренията го отвеждат там, където най-малко предполага…
И онова лято бе необичайно топло.
Особено онази августовска утрин, когато бе намерен трупът на Патси. На фотографа от вестника му бе призляло вероятно и заради жегата. След обаждането на неговия подчинен Джим Кларк, Ези го остави заедно със съдебния лекар Харви Страуд на местопрестъплението и отиде в заведението, където Патси е била видяна жива за последен път.
Кларк и още един човек от шерифството вече бяха обиколили хората, били в заведението предната вечер. Когато Ези отиде при тях, вече ги бяха разпитали, но въпреки това той разговаря с тях повторно, като си водеше бележки върху салфетки с емблемата на заведението — колело от вагон.
— Точно така, шерифе. Почти цялата вечер Карл и Сесил бяха тук заедно с Патси. Забавляваха се до премала.
— Патси ли? Танцуваше едното парче с Карл, следващото — със Сесил. Всъщност какво ти танцуване, направо се беше впила в тях. Подпали им фитила. То и аз уж само зяпах, а ми кипна кръвта.
— Какво значи „държала се е предизвикателно“, че ги е прелъстявала ли?
— Ами да, шериф Хардж. Прелъстяваше ги, и още как! Мен ако питате, дори й беше приятно, че си има публика.
— Нали знаете, за мъртвите или добро, или нищо, но Патси, как да ви го обясня, показваше на всички, че е от дашните, нали се сещате.
— Те със Сесил направиха на дансинга голямо шоу. Той я беше стиснал за задника… извинявайте, за дупето… и беше впил устни във врата й.
— По едно време имах чувството, че Карл ще я оправи направо върху масата. Пред Бога и пред всички в заведението.
— Дали са се ревнували ли? Не, шерифе, по нищо не личеше братята да се ревнуват помежду си. Поделяха си я и изглеждаха доволни. Е, те, разбира се, са си боклуци.
Единственият свидетел, който не им оказа съдействие, беше собственикът на заведението Паркър Джий. Беше му неприятно, че „ченгетата“ са нахълтали в кръчмата и разпитват посетителите, все едно са престъпници. Каквито и въпроси да му задаваха, той отговаряше кисело: „Снощи имах много работа. Не помня.“
Ези остави подчинените си да записват показанията и нареди братя Хърболд да бъдат издирени, натъртвайки, че засега ги търсят само за разпит. От заведението отиде право в квартала, където беше градчето от каравани и където двамата братя живееха в потрошен фургон. Колата им я нямаше, Ези почука, но не отговори никой. Той едва устоя на желанието да претърси фургона без заповед за обиск. Но в този случай всичко трябваше да бъде направено като по учебник. Само това оставаше братята — да бъдат обвинени в убийство и делото да бъде отлагано до безкрайност заради някой дребен технически пропуск.
Докато разпитваше съседите, те хвърляха презрителни погледи към фургона и му обясниха, че се надявани да тикне Карл и Сесил зад решетките до края на живота им. Само им създавали неприятности, влизали и излизали по всяко време на денонощието, карали като ненормални по улицата между фургоните, излагайки на опасност дечурлигата, които си играели навън, тормозели момичетата с груби подмятания и подсвирквания, фургонът им беше трън в очите на всички, живеещи наоколо. Съседите им в един глас повтаряха, че дават мило и драго, само и само да се отърват от тях.
После Ези отиде на нефтената сонда, където братя Хърболд се бяха хванали на работа.
— Тази сутрин не се явиха — обясни бригадирът. — Знам, че не им е чист косъмът, но всеки заслужава да получи още един шанс. Сега ще трябва да се лиша от двама работници. Но бях дотук с добротата. Между другото, какво са направили?
Ези не отговори. Но дори и да искаше да отговори, нямаше да знае откъде да започне. Беше твърде дълго и сложно за обяснение. Хърболдови се забъркваха в какви ли не каши още от деца, докато бяха живели при втория си баща.
Делри Корбет се бе оженил за майка им — по онова време вдовица, когато момчетата бяха още в началното училище. Тя беше хубава жена, свита и кротка, беше се видяла в чудо с тези лудетини, синовете си. Още от съвсем малки те не я слушаха. И затова намразиха още повече втория си баща, опитал се да им наложи строга дисциплина. След смъртта на майка им Делри стана техен настойник и те се озлобиха още повече към него. А когато се ожени повторно, направо си станаха непоправими, Делри и втората му жена не виждаха бял ден от тях.
Първото провинение на момчетата бе кражбата на шест бири, в която ги заподозряха.
— Не успяхме да ги хванем с краденото, Делри и не можем да го докажем.
Ези още помнеше колко засрамен и смутен е бил Делри, когато той му е завел двамата пияни хлапаци.