Сойка-присмехулка

— Рискът беше голям — казва Плутарх, като сбърчва чело. — Но всички сме единодушни, че няма да постигнем нищо полезно, ако я заключваме в бункер всеки път щом гръмне пушка.

— И ти съгласна ли си? — пита президентът.

Налага се Гейл да ме ритне под масата, преди да осъзная, че тя говори на мен.

— О! Да, това напълно ме устройва. Беше хубаво усещане. Да правя нещо, за разнообразие.

— Е, нека само сме малко по-внимателни, когато я излагаме на опасност. Особено сега, когато Капитолът знае на какво е способна — казва Коин. Около масата се разнася одобрителен шум.

Никой не ни е издал. Не и Плутарх, чийто авторитет пренебрегнахме. Нито Богс със счупения си нос. Нито „насекомите“, които вкарахме в огнева зона. Нито Хеймич — не, чакай малко. Хеймич ми отправя смъртоносна усмивка и казва със сладък тон:

— Не, не бихме искали да изгубим нашата малка Сойка-присмехулка, когато тя най-после започна да пее.

Отбелязвам си да не оставам насаме в една стая с него, защото той явно замисля да ми отмъсти заради глупавата слушалка.

— Е, какво друго сте планирали? — пита президентът.

Плутарх кимва на Кресида, която преглежда бележника си.

— Имаме няколко невероятни кадъра на Катнис в болницата в Окръг Осем. Добре е да направим още един клип около темата: „Защото вие знаете кои са те и какво правят“. Ще се съсредоточим върху общуването на Катнис с пациентите, особено децата, бомбардирането на болницата и развалините. Месала го монтира в момента. Мислим също и за кадър със Сойката-присмехулка. Някои от най-добрите кадри на Катнис с вмъкнати между тях сцени от бунтовнически нападения и военни кадри. Наричаме този клип „Огънят се разпростира“. Освен това Фулвия ни даде една наистина блестяща идея.

Фулвия изпада в учудване, киселото изражение моментално изчезва от лицето й, но после се съвзема.

— Е, не знам колко е блестяща, но си мислех, че можем да направим серия от пропове, озаглавена „Ние помним“. Във всеки клип ще представяме по един от загиналите трибути. Малката Ру от Окръг Единайсет или старата Магс от Четвърти. Идеята е да насочим към всеки окръг много личен и съкровен кадър.

— Трибют в чест на вашите трибути, така да се каже — казва Плутарх.

— Това е гениално, Фулвия — казвам искрено аз. — Това е идеален начин да напомним на хората защо се борят.

— Мисля, че ще стане — казва тя. — Бихме могли да използваме Финик за озвучаване на клиповете. Ако има интерес към тях.

— Откровено казано, колкото повече пропове от серията „Ние помним“, толкова по-добре — казва Коин. — Можете ли да започнете да ги правите днес?

— Разбира се — казва Фулвия, очевидно умилостивена от реакцията спрямо идеята й.

С жеста си Кресида успява да заглади всичко по отношение на творческия процес. Похвали Фулвия за всъщност наистина добрата й идея и разчисти пътя, за да продължи да гради образа на Сойката-присмехулка. Интересното е, че Плутарх не изпитва нужда да му се признае някаква част от заслугата. Иска единствено Нападението в ефирно време да бъде успешно. Спомням си, че Плутарх е главен гейм-мейкър, а не член на екипа. Той не е пионка в игрите. Следователно, заслугата му не се определя от един отделен елемент, а от цялостния успех на продукцията. Ако спечелим войната, това е моментът, когато Плутарх ще приеме заслужените аплодисменти. И ще очаква наградата си.