Случаите на Паркър Пайн

ПАРИЖ — АТИНА. ПАРИЖ — БУКУРЕЩ. ПАРИЖ — ИСТАНБУЛ.

При последния надпис носачът спря. Разхлаби каишката, с която бе вързал куфарите, за да ги носи заедно и те тупнаха тежко на земята.

— Voici, Madame5.

Кондукторът на вагон-ли стоеше до вратата. Приближи и каза „Bonsoir, Madame“ с притеснение, причината за което навярно беше скъпото й и великолепно палто от норки.

Жената му подаде билета си за спалното купе, отпечатан върху тънка хартия.

— Номер шести — каза той. — Оттук.

Той скочи пъргаво във влака и жената го последва. Докато бързаше по коридора след него, тя едва не се сблъска с един едър господин, който излезе от съседното на нейното купе. За момент зърна широкото му и открито лице с добродушни очи:

— Voici, Madame.

Кондукторът я въведе в купето. Отвори прозореца и даде знак на носача. Той внесе багажа и го качи на багажника. Жената седна.

Постави на седалката до себе си малко червено куфарче и дамската си чанта. В купето беше топло, но тя изглежда не възнамеряваше да свали палтото си. Взираше се навън през прозореца с невиждащи очи. Хора бързаха напред-назад по перона. Имаше продавачи на вестници, на възглавници, на шоколад, на плодове, на минерална вода. Те й поднасяха своята стока, но очите й гледаха през тях, без да ги виждат. Върху лицето й бяха изписани тъга и тревога.

— Бихте ли ми дали паспорта си, госпожо?

Тези думи не й направиха никакво впечатление. Кондукторът, който бе застанал на вратата, ги повтори. Елзи Джефриз се стресна и подскочи.

— Моля?

— Паспортът ви, госпожо.

Тя отвори чантата си, извади паспорта и му го подаде.

— Всичко е наред. Аз ще имам грижата… — Последва лека многозначителна пауза. — Ще бъда с вас до Истанбул.

Елзи извади банкнота от пет франка и му я подаде. Той я пое делово и попита дали би желала леглото й да бъде оправено и дали ще вечеря.

След като се разбраха по тези въпроси, кондукторът си тръгна и почти веднага след него се появи служителят от ресторанта. Той вървеше шеметно по коридора, дрънчеше неистово с малкото си звънче и известяваше: „Premier service, Premier service6“.

Елзи стана, свали тежкото кожено палто, хвърли един бегъл поглед върху външността си в малкото огледало и като взе чантата си и куфарчето с бижутата, пристъпи в коридора. Беше изминала само няколко крачки, когато служителят от ресторанта налетя върху нея по обратния си път. За да му направи място, Елзи застана на вратата на съседното купе, в което имаше пътници. Когато служителят отмина и тя се приготви да продължи към вагон-ресторанта, погледът й случайно попадна върху етикета на куфара, който лежеше на седалката.

Беше солиден куфар от свинска кожа, малко поизносен. Надписът върху етикета гласеше: „Дж. Паркър Пайн. За Истанбул.“ Върху куфара имаше инициали „П. П.“.