Огънят
- Автор: Барбюс Анри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ерма Гечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огънят». Краткое содержание книги:
Бике се настанява като господин на масата, за да отговори. Той грижливо подрежда и проверява листа, мастилото, перото, после усмихнат започва да реди едри букви по малката страница.
— Ще се смееш, ако ти кажа какво пиша на старата — подхвърля той.
Препрочита писмото си, радва му се, усмихва се сам на себе си.
VI
Навици
Мотаем се из птичия двор.
Голямата бяла като прясно сирене кокошка мъти в една кошница при колибката, чийто затворен обитател шумоли. Черната кокошка обаче се разхожда. С отсечени движения проточва и прибира гъвкавата си шия, пристъпва с големи превзети крачки; от време на време се вижда профилът, сред който блести като пулче окото й, а кудкудякането й сякаш се произвежда от някаква метална пружина. Тя се разхожда, по черните й лъскави като коси на циганка пера играят разноцветни светлинки и подире й се влачи шлейф от пръснати пиленца.
Тези леки жълти кълбенца, на които инстинктът нашепва, да не се отдалечават, тичат по нейните стъпки с бързи къси скокове и кълват. Но ето че шлейфът се закача: две пиленца стоят неподвижни и замислени, не обръщат внимание на кудкудякащия майчин глас.
— Това е лош знак казва Паради. — Щом някое пиле се замисли, значи, е болно.
Паради опъва крака, после пак ги кръстосва.
До него на скамейката Волпат протяга крака, широко, дълго и спокойно се прозява и отново се зазяпва. От всички момчета най-много той обича да наблюдава птиците, които все не могат да се наядат през краткия си живот.
Заедно ги съзерцаваме. Ето и стария проскубан петел, като протрит от дълга употреба; през настръхналия пух прозират голите му кълки, сякаш са гумени и са тъмни като препечена пържола на скара. Той се приближава до бялата квачка, която мъти, тя му отвръща глава със сухо „не“ и изкудкудяква приглушено като кречетало, ту го дебне с малките си сини очи, прилични на емайлирани циферблати.
— Ех, че кеф! — казва Барк.
— Гледай патетата — отвръща Волпат. — Ще ме скъсат.
Минават върволица патенца — целите са още жълти, приличат на яйца с крачка; големите им глави теглят много бързо напред крехките непохватни телца с тънки като връв вратлета. От своя ъгъл голямото куче също ги следи с дълбоките си черни очи, в които слънцето, покрило го като с шал, очертава красиви червеникави кръгчета.
Отвъд този селски двор, през един процеп в ниската стена се вижда овощната градина, чийто влажен и плътен листак покрива сочната земя, по-нататък — завеса от зеленина, украсена с цветя, едни бели като статуйки, други лъскави като сатен и разноцветни като вратовръзки. Още по-нататък е ливадата, в която сенките на тополите простират тъмнозелени и златистозелени черти. Още по-далеч отвесен квадрат от хмел, а след него квадрат от зелки, наклякали на редове върху земята. Из слънчевия въздух, по слънчевата земя жужат пчели, които, както се казва в стиховете, работят с песен и щурци, които напук на басните, пеят без никаква скромност, така че целият простор ехти.
От върха на една топола се стрелка сврака, наполовина черна, наполовина бяла. Тя цяла се превърта; прилича на парче обгорял вестник.
Войниците се изтягат с наслада на една каменна пейка и полузатворили очи, се припичат на слънцето, което в дупката на този широк двор нагрява въздуха като в баня.
— Седемнайсет дена, откак сме тук! А мислехме, че след някой и друг ден ще си вървим!
— Никога не се знае! — казва Паради, клати глава и цъка с език.
През отворената дворна врата виждаме група войници, които се разхождат вирнали носове, жадни за слънце. След тях минава Телюрюр: върви посред улицата, клати пищния си корем, крачи с извитите си като дръжки на кошница крака и обилно, щедро плюе ту надясно, ту наляво.
— Мислехме още, че ще ни бъде тежко тук, както навсякъде, където сме били на почивка. Ама сега е истинска почивка и времето се задържа хубаво и въобще си е добре.
— И няма кой знае какво учение, нито наряди.
— И като си свободен, седиш си тук и си почиваш.
Свит в края на пейката, старецът, когото бяхме зърнали още в деня на пристигането си да търси съкровището, се премества по-близо до нас и вдига пръст.