Огънят

Сенките им се движат върху огромното печално проблясващо поле и се отразяват върху бледата застояла вода на предишните окопи, сега бели и населени само с безкрайния пуст простор сред полярна пустиня с димни хоризонти.

Но очите им са се отворили. Те започват да разбират колко безкрайно прости са нещата. И истината не само събужда в тях зрънце на надежда, но извиква и нови сили, смелост.

И докато се готвим да отидем при другите, за да започнем отново войната, черното небе, задръстено от бурята, полека се разтваря над главите ни. Между две купчини мрачни облаци се показва спокоен проблясък и тази черта светлина, толкова тясна, толкова помътена, толкова жалка, че сякаш е мислеща, все пак е доказателство, че слънцето съществува.

Декември 1915 година.