Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Къде по дяволите беше офиса? Спря за кратко и се огледа. Фантастично. Беше тръгнал в противоположната посока и сега се оказа далеч от клиниката и съвсем близо до залите за упражнения в учебния център. Далеч от входа към галерията.
- …толкова дълбоко разкъсване. Но той не би трябвало да има.
Дълбокият глас на Мани Манело се чу още преди мъжа да излезе в коридора пред голямата зала за упражнения. Секунда по-късно, д-р Джейн се появи точно зад него с картон в ръка, а пръста ѝ проследяваше написаното на листа.
Блей се шмугна през първата врата, която видя...
И се озова в пълен мрак. Опипа наоколо за ключ за осветлението, защото бе твърде разсеян, за да запали каквато и да било крушка с ума си. Откри един, щракна го и почти не ослепя.
- Ох!
Острата болка мигновено стигна от пищяла до мозъка му и той осъзна, че се е блъснал е нещо голямо. А, да, бюро. Намираше се в един от мин-офисите, разположени до класните стаи, което от една страна бе добра новина. Тренировъчната програма беше временно спряна заради набезите и тук нямаше никого, а и никой нямаше причина да дойде в малката празна стая. Можеше да се усамоти за малко – и слава богу. Само господ знаеше, че той нямаше намерение да се опитва да стигне до имението. Какъвто късмет имаше, щеше да налети на Куин, а най-малко се нуждаеше да е около него. Обиколи бюрото, седна на лекия стол и вдигна крака, като ги опъна на плота, където трябваше да има компютър, растение и кутия, пълна с моливи. Вместо това бюрото изглеждаше изоставено, макар и по него да нямаше прах. Фриц не би позволил да се натрупа прах, дори и в неизползваемите помещения.
Докато потриваше прясно удареното място на крака си, му стана ясно, че ще му се появи огромна синина. Поне болката го разсея за кратко от мислите, които го доведоха тук. Не трая дълго. Бутна стола назад, затвори очи и съзнанието му се върна в съблекалнята. Зачуди се дали мъчението ще спре някога. Господи, защо члена му пулсираше? Докато обмисляше възможностите, той загаси осветлението с мисълта си, затвори очи и заповяда на мозъка си да млъква и да заспива. Ако успееше да дремне тук за час-два, щеше да се събуди изтрезнял, отпуснат и готов отново да се изправи пред хората. Ето това се казваше добър план с идеално място за изпълнение. Тъмно, леко хладно, супер тихо по начин, характерен само за подземните помещения. Потрепери и се настани още по-плътно в стола, кръстоса ръце на гърдите си и закача да потъне в царството на Морфей. Когато не проработи, започна да си представя всякакви неща, които биват „загасени” – прахосмукачка, чийто шнур излиза от контакта, пожар, загасен от вода, черен телевизионен екран…
Куин изглеждаше върховно възбуждащо, мускулите очертани по гладкото му тяло, члена му дебел и величествен. Всичката вода щеше да го направи едновременно хлъзгав и горещ… и, пресвета Скрайб Върджин, Блей би дал почти всичко, за да отиде до кабината, да падне на колене и да поеме с уста инструмента му и да усеща как заоблената главичка с пиърсинга драска езика му, докато движи устата си нагоре-надолу...
Противния стон, който издаде, се разнесе като ехо и сякаш прозвуча по-силно от обикновено. Отвори очи и се опита да изтрие от съзнанието си всички фантазии, които включваха духане. Но непрогледния мрак не помагаше; просто оформяше идеалния екран за прожекция на фантазиите. Проклинайки, той реши да пробва йога упражнението, при което отпускаш всяка част от тялото си, като започна от основата на носа между веждите си, продължи с жилите, опънати като въжета, които започваха от раменете и свършваха в основата на черепа му. Гърдите му бяха стегнати, гръдните му мускули се свиваха и отпускаха от напрежение, бицепсите му буквално се забиваха в горната част на ръцете.
После трябваше да се фокусира върху коремните мускули, седалището и бедрата, коленете и прасците... та чак до малките пръстчета на краката. Не успя да стигне дотам.
Ако се опиташе отново да потисне възбудата си, щеше да му се наложи да използва твърде много енергия, а това нямаше как да се случи, защото пияния му мозък нямаше да съдейства. За съжаление имаше само един сигурен начин да се отърве от г-н Щастлив. А можеше да използва прикритието на мрака и да се справи с проклетото нещо, да източи напрежението и да припадне. Не бе по-различно от това да се събудиш посред нощ с ерекция – един господ знаеше, че нямаше намесени чувства. А и той бе под влияние. Още един аргумент „за”.