Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Докторът вероятно нямаше да одобри тренировката в замаяно състояние.
- Как си? – попита Блей, въпреки че не му пукаше особено – и това не бе свързано с хелренът на Пейн. Не даваше пукната пара за нищо в момента.
Устата на Манело започна да се движи и Блей издържа времето, гледайки формата на устните на мъжа и произнасянето на думите. Миг по-късно успя да различи нещо като „доскоро“ и Блей отново беше сам при вратата. Изглеждаше скован ход просто да стои там, а и бе казал на добрия доктор, че влиза вътре. Освен това вътре имаше, колко, двадесет и пет уреда? Плюс щанги и свободни тежести. Бягащи пътеки. Степери... Изобилие да си избере каквото и да е.
Не съм влюбен в Лейла.
С ругатня на уста Блей се напъна и насили за неловко о-здрасти-това-си-ти. Само че Куин дори не забеляза пристигналия. Вместо да тренира на фона на музиката в залата, мъжът носеше слушалки, които се бяха омотали около ушите му, и се приближи до лостовете, така че беше обърнат с лице към стената.
Блей стоя колкото се може повече обърнат с гръб, като скачаше от уред на уред. Както и да е.
След като остави чашата си и нагласи ключа върху купчината тежести, той се настани върху подложената седалка, стисна двойните дръжки и започна да ги бута от гърдите си.
Всичко, което му трябваше, бе да погледне към Куин.
Или може би това се дължеше повече на факта, че очите му отказваха да погледнат другаде.
Мъжът бе облечен в черен тесен потник, който изкарваше огромните му рамене изцяло на показ… и мускулите по тях бяха така стегнати, когато достигаше връхната точка на всяко избутване, набраздени и изпъкнали като на истински боец… не на адвокат…
Блей си наложи да престане.
Беше нечестно до точка на отвращение да прави подобни сравнения. През последната година, може би и повече, беше опознал тялото на Сакстън толкова, колкото и своето собствено, и мъжът бе красиво изваян, толкова крехък и елегантен...
Куин изтласка още едно вдигане, тежестта на мощната долна частна тялото му сякаш струеше през силните му ръце и торс. И благодарение на усилията, пот изби по цялата му кожа, като така изглеждаше сияеща под светлините.
Татуировката отзад на врата му проблесна, докато освобождаваше и пускаше тежестта от хватката си, а после отново нагоре. И надолу. И нагоре.
Блей се замисли за начина, по който мъжът го погледна, докато обръщаха хамъра: силно, мъжествено.... еротично.
Това просто не се случваше.
Той всъщност не стоеше тук и не съзерцаваше Куин по този начин...
Картини нахлуха от изминалите години, превръщаха мозъка му в телевизор. Видя Куин да се навежда над човешка жена, която беше вирнала задник нагоре върху равната маса, бедрата му, движещи се мощно, докато я чукаше, ръцете му, заключени около бедрата й, за да я задържи на място. Нямаше тениска и раменете му бяха корави, каквито са сега.
Твърдо тяло, използвано добре.
Имаше толкова много изображения като това на Куин в различни пози с различни хора, мъже и жени. В началото, точно след преобразяването им, имаше такова странно чувство на възбуда, докато двамата бяха на лов заедно – или по-скоро, Куин ловеше, а Блей носеше онова, което успяваха да върнат.
Толкова много секс, с толкова много различни хора – въпреки че по онова време Блей беше само с жени. Може би защото знаеше, че с тях е на сигурно, за това, че те не се ”брояха” по толкова много причини.
Толкова лесно в началото. Но някъде по пътя нещата започнаха да се променят – и той започна да осъзнава, че докато гледаше Куин с непознатите, си представяше себе си под това тяло, приемайки това, в което мъжът бе толкова добър. След известно време, не устата на някой непознат бе около члена на Куин; беше неговата собствена. И когато оргазмите последваха, а те винаги последваха, той бе този, който искаше да ги поема. Неговите ръце бяха по тялото на Куин и устните му се заключваха твърдо, а краката му бяха разкрачени.
И това прееба всичко.
Мамка му, можеше да си спомни как, стоейки буден през деня и взирайки се в тавана, казвайки си, че когато се озоват отново в клуба, в онези тоалетни, или където и да било, нямаше да прави това отново. Но всеки път щом излезнеха, сякаш на наркоман му предлагаха точно онова хапче, от което имаше нужда. И ето ги и двете целувки – първата надолу по коридора, в помещението за реанимация на клиниката. И той трябваше да бъде молен за това.И следващата в неговата стая, точно преди да излезе за пръв път със Сакстън.