Един невинен клиент
- Автор: Прат Скот
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един невинен клиент». Краткое содержание книги:
Бях станал и разглеждах ноктите си. Сара отдавна беше усъвършенствала отровните наркомански тиради. Но и аз отдавна й бях свикнал и думите й прелитаха покрай ушите ми.
— Дойдох тук по няколко причини — започнах. — Първо, за да ти кажа какво си направила, в случай че не разбираш напълно положението си. Кражбата на колата е углавно престъпление, наказуемо с минимум три и максимум шест години. Кражбата на огърлицата също е углавно престъпление и носи същото наказание. С твоето досие и моите връзки в районната прокуратура, мисля, че мога да ги убедя да наложат максималното наказание заради последователните ти престъпления. Вече няма да има половин година в областния затвор и хайде навън, за да можеш отново да направиш същото. Сара, ще влезеш в затвора за дванадесет години. Ще си най-малко на петдесет, когато излезеш. Ако живееш толкова дълго. Лично ще се погрижа за това.
Вече я бях защитавал пет пъти и всеки път си казвах, че никога не бива да го правя отново. Винаги успявах да намаля присъдите й, за да може да ги преживее колкото може по-лесно. Но този път беше различно. Чувствах се наистина предаден и макар да не се гордеех с това, исках поне малко възмездие. Изглежда, казаното от мен започна бавно да прониква в размътения й мозък. Тя вдигна колене до гърдите си и започна да се клатушка. После се разциври.
— Джоуи, не! Няма да оцелея.
— Ще оцелееш. Винаги оцеляваш.
— Джоуи, аз съм болна. Знаеш, че съм болна. Кажи на Лили и Каролайн, че съжалявам. Ще си намеря работа и ще ви върна парите.
— Прекалено късно е. Сара, това беше последната сламка. Приключих с теб.
— И преди си казвал така. Не го мислиш. Ти си единственият човек, който никога не ме е предавал. Джоуи, не можеш да ме предадеш!
— Казвам се Джо — прекъснах я. — Престанах да съм Джоуи, откакто пораснах. Няма да е зле и ти да се опиташ да попораснеш.
Плачът премина в тъжни ридания. По лицето й се стичаха сълзи. Тя започна да блъска главата си в стената. Надзирателят се приближи към вратата.
— Всичко наред ли е?
— Да, тъкмо се готвех да си тръгна. Ще ми отвориш ли?
Той отключи стоманената врата и забързах към стълбището. Отворих вратата. Точно преди да я затворя, чух Сара да крещи:
— Джоуи! Ти трябва да ме защитаваш!
12 юни
14:15
Сред правозащитните органи добрите и лошите новини се разнасят бързо. Всички разбраха, че сестрата на Джо Дилард отново е прибрана, само че този път жертвите й бяха той и неговото семейство.
Агент Ландърс смяташе Дилард за самодоволен капут, който прекарва живота си в защитаване на говнярите, които той се опитва да вкара на топло. Според него Дилард беше също толкова лош, колкото хората, които защитаваше. Когато научи, че Дилард е бил нает, за да защитава Ейнджъл Крисчън, едва не се издрайфа. Беше му противна самата мисъл, че ще трябва да си има работа с него както при установяването на доказателствата, така и по време на самия процес. Но когато научи, че сестрата на Дилард е арестувана, почти го досмеша. Веднага се обади в затвора и разбра, че не е поискала освобождаване под гаранция. След това звънна на директорката и я помоли да премести сестрата на Дилард в същия блок, където е затворена Ейнджъл Крисчън. Директорката каза, че това няма да е трудно, така че Ландърс изчака няколко дни и след това отиде в затвора, за да посети госпожица Дилард. Накара надзирателите да я доведат в стаята за разпити. Беше прегърбена, раменете й бяха увиснали, очите — безизразни. Определено обаче беше достатъчно привлекателна, за да я шиба. Нямаше ли да е прекрасно, ако успееше да го вкара на Дилардовата сестра?
Тя седеше неподвижно, без да го поглежда. Той си помисли, че ще може да я надцака и тя скоро ще проговори сама, но след няколко минути му стана ясно, че няма да каже нищо.
— Ти си сестрата на Джо Дилард — каза накрая.
— Е, и какво? — попита тя, без да вдига поглед.
— Чух, че той те е затворил.
Тя не отговори. Ландърс я наблюдаваше внимателно, опитваше се да разбере дали няма безмълвно да се съгласи с него.
— Госпожице Дилард, не ме попита кой съм.
— Не ми пука кой си.
— А би трябвало. Аз съм човекът, който може да те измъкне оттук.
Тя вдигна очи.