Един невинен клиент
- Автор: Прат Скот
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един невинен клиент». Краткое содержание книги:
Влязох в нашата спалня и докоснах Каролайн по рамото.
— Какво има? Нещо не е наред ли?
— Сара е изчезнала — отговорих аз. — С колата на Лили.
В първия момент тя сякаш не разбра. След това изведнъж седна в леглото.
— О, не! Тъкмо сънувах, че е избягала!
— По-добре да огледаме къщата, за да видим дали нещо не липсва.
— Какво смяташ, че е взела освен колата?
— Не знам, но ти си провери портмонето и бижутата. Лилините също. Аз ще проверя електрониката и оръжията.
Беше ми трудно да смятам сестра си за крадец, но в миналото тя беше точно това. Крадеше пари от мен, а мама се превърна в предпочитана мишена. През следващите петнадесет минути обикалях из къщата, за да се уверя, че не отмъкнала някой компютър, телевизор или стереоуредба. Когато свърших, се върнах в кухнята. Каролайн седеше на масата и пиеше минерална вода. Погледна ме и разбрах, че новината ще е от лошите.
— Диамантената ми огърлица я няма. — Преди пет години й я бях подарил за Коледа. Тя никога не беше притежавала нещо скъпо и когато видях изражението й, щом отвори кутийката, изпитах огромно удоволствие. Държеше я в кутия за бижута в един от шкафовете в спалнята. Сара сигурно се беше вмъкнала през нощта.
— По дяволите! Как е могла да го направи?
— Предполагам, че очаквахме твърде много от нея — отговори Каролайн.
— Мислех, че е готова за промяна. Смятах, че може би мога да й помогна.
— Когато е готова за промяна, ако някога това се случи, тя ще го направи по свой собствен начин. Не можем да я насилим. Какво да правим сега?
— Взела е кола за десет хиляди долара и огърлица за пет хиляди. Какво смяташ, че трябва да направя?
Каролайн въздъхна.
— Не зная, скъпи. Може би трябва да излезеш и да се опиташ да я намериш.
— Правил съм го, забрави ли? Знаеш, че вече сто на сто се е надрусала. Сигурен съм, че вече е продала огърлицата за стотинки или я е разменила за кокаин. Ако я намеря в жилището на някой дилър, ще се озова пред съда, защото ще го убия този кучи син. Мисля да звънна на полицията в Джонсън Сити и да видя дали не могат да я приберат, преди да е продала колата на някой автоджамбазин.
В този момент иззвъня телефонът. Може би беше Сара? Може би беше решила да се върне, преди да е оплескала нещата съвсем? Вдигнах.
— Господин Дилард? — попита мъжки глас.
— Да?
— Здрасти, обажда се Матю Милър от полицейското управление на Джонсън Сити. Отдавна не съм те виждал. Добре ли си?
Познавах Матю Милър. Всъщност познавах повечето полицаи в града.
— Добре съм, Милър. Кажи ми, че си намерил колата на дъщеря ми.
— Кафяв „Крайслер Себринг“, модел 2001, регистрация от вашингтонски окръг КРС–433?
— Открадната е тази нощ.
— За жалост имам още лоши новини. Тази сутрин го намерихме потрошен на Ноб Крийк Роуд. Хлъзнал се е от банкета и се е претърколил през рекичката. После е спрял в едно дърво. Готов е за автоморгата и…
— А шофьорът?
— Нямаше шофьор — отговори Милър. — Никакви следи. Някакво предположение кой би могъл да открадне колата?
— Вероятно сестра ми. Изчезнала е по някое време през нощта.
— Мислех, че е в затвора. — Сара беше скандално известна. Всички знаеха за нея.
— Излезе преди няколко седмици. Беше отседнала вкъщи.
— Е, затова казват, че няма ненаказано добро — подхвърли Милър. — Почти привършихме тук. Ще наредя да превозят колата до сервиза на Браун. Можеш да си я прибереш оттам. Въздушните възглавници са надути и по тях няма кръв. Така че, ако е била сестра ти, отървала се е без наранявания.
— Благодаря. Можеш ли да пратиш някого, за да подам оплакване? Тя е взела и едно бижу.
— По-добре звънни на 112 — посъветва ме той. — Те ще изпратят подходящите хора.
Благодарих му и затворих.
— Потрошила е колата — обясних на Каролайн. — Представяш ли си, потрошила е колата на Лили! Ще звънна на ченгетата. Приключих с нея.
— И преди съм го чувала.
— Сериозно ти говоря. Тя извърши две углавни престъпления под моя покрив! Открадна и разби колата на дъщеря ми и задигна огърлицата ти. С нейното досие ще я вкарат в затвора, където й е мястото. Ще я заключат поне за четири години, ако не и за по-дълго.