Бранителката на портата
- Автор: Цинк Мишель
- Серия: Пророчеството на сестрите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-765-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бранителката на портата». Краткое содержание книги:
Тази романтична история, изпълнена с готически ужас ще се хареса и на млади и на стари. Американската писателка Мишел Зинк уверено води читателя по сложната и заплетена сюжетна линия на поетичния разказ за Лия и Алис, като създава интересни и пълнокръвни герои и ни кара да примираме от напрежение.
„Бранителката на Портата“ е вторият роман от трилогията за пророчеството, тегнещо над двете сестри близначки.
Едва когато Димитри тръгва към реката, към мен, аз се отърсвам от унеса си, макар все още да не съм в състояние да помръдна. Той грабва вниманието ми, когато забива шпори в хълбоците на коня си, за да продължи; аз не съм единствената, която се е спряла, за да го наблюдава. Хрътките също се обръщат назад, а внушителните им снежнобели глави се извиват, за да видят новия участник в нашата драма. Димитри се вторачва в тях и за един миг мога да се закълна, че те общуват помежду си по странен безсловесен начин.
Щом лъскавият кон на Димитри нагазва в плитката вода към нас, Хрътките застават нащрек. Въртят глави наляво и надясно, сегиз-тогиз поглеждат към мен и внимателно следят напредването на Димитри, без да помръднат. Сякаш го познават добре, сякаш му се подчиняват поради уважението си към него. Когато ме поглеждат, аз съзирам в очите им желанието да ме имат, да запълнят пропастта помежду ни и да ме хванат, докато все още могат.
Жаждата им обаче не може да бъде утолена. Те стоят и гледат как Димитри спира коня си до моя. С приближаването на нощта течението се засилва и аз усещам как Сарджънт се мъчи да вкопае копитата си в скалистото речно корито, когато Димитри протяга едната си ръка и поема поводите от премръзналите ми ръце. Поглежда ме в очите и аз се чувствам така, сякаш го познавам, откакто се помня.
— Всичко е наред. Довери ми се и аз ще те преведа на отсрещния бряг.
Гласът му излъчва нежност, сякаш помежду ни се е настанила особена интимност след запознанството ни в Дружеството, въпреки че оттогава не сме се виждали нито за миг.
— Аз… Страхувам се.
Думите излизат от устата ми, преди да успея да ги обмисля; надявам се да са прозвучали тихо и Димитри да не ги е чул от воя на реката.
— Знам — кима той и обещаващо ме гледа в очите. — Няма да позволя да ти се случи нещо лошо.
Преглъщам тежко и някак си разбирам, че той по-скоро ще умре, отколкото да ме види да страдам, макар че се питам защо, тъй като изобщо не се познаваме. Ала мълчаливо кимам с глава и се вкопчвам в хамута. Димитри поставя ръка върху лъка ми.
— Хайде, нека ти помогна с това.
С изненада установявам, че лъкът е все още в ръцете ми. Вече ми е станало навик да се държа за него. Пръстите ми са толкова премръзнали, че в началото Димитри не може да го измъкне от ръката ми, но само след миг той успява да го освободи. Повдига го над главата ми и внимателно го намества отзад на гърба ми.
— Готово. А сега се дръж здраво. — Той притиска ръката ми в хамута, докато накрая пръстите ми сами хващат поводите.
В този неповторим момент аз нямам нищо против да ми говори като на малко дете.
Димитри среща погледа на Едмънд и Едмънд кима, сякаш ни прави път да минем пред него, ала Димитри поклаща глава.
— Трябва да вървиш най-отпред. Иначе няма да мога да те защитавам.
Едмънд се двоуми и Димитри продължава:
— Обещавам, че с Лия всичко ще бъде наред.
Щом чува името ми, Едмънд кимва с глава и пришпорва коня си напред в дълбоката вода, а Димитри хваща в ръка юздите на Сарджънт и придърпва коня ми към неговия.
— Дръж се — това е последното, което ми казва, преди да последва Едмънд навътре в реката.
В началото Димитри трябва да бута Сарджънт напред със силните си ръце, но тъй като на коня ми му става все по-трудно да се задържи с копита за дъното поради силното течение, накрая тръгва кротко след Димитри. Усещам безпокойството на животното, докато предпазливо стъпва по каменистото дъно и се мъчи да не изгуби стабилността си.
Вкопчила съм се в поводите с всичка сила. Пръстите ме болят, ала не обръщам внимание на болката. Старая се да не изпускам от поглед гърба на Едмънд, а още по-нататък виждам Соня и Луиса на конете си на отсрещния бряг на реката. Духът ми се повдига, щом разбирам, че са успели. Щом те са успели, ще успеем и ние.
Ала надеждата ми не трае дълго. Сарджънт се препъва, подхлъзва се и се мъчи да възвърне стабилността си върху хлъзгавото дъно на реката. Обзема ме паника, изхлузвам се надолу по хълбока му, отчаяно вкопчила пръсти в хамута. Не водата ме плаши, а нейният шум, който ме ужасява до мозъка на костите. Обезумял рев на вода, блъскаща се в скалите. Звукът на братовата ми смърт. Звукът на смъртната опасност, с която се сблъсках, докато се опитвах да го спася.
Изпитвам желание да викам, но щом поглеждам към Димитри, стоманения му поглед с цвета на небето над главите ни ме укротява. Той не се бои, а силно вярва, че можем да преминем реката, в което започвам да вярвам и аз. Стискам хамута още по-здраво.