Дъщери на мрака

В същото време Джейд нареждаше войнствено:

— Той е моята сродна душа! Разбирате ли това? Разбирате ли? Той не ми е нужен мъртъв.

— Той не ти е никаква сродна душа, глупачке — каза Кестрел някак приглушено. Тя лежеше по очи върху килима от елови иглички. — Когато срещнеш своята сродна душа, откритието те поразява като мълния и разбираш, че това е единственият човек на света, който е предназначен за теб. Не се питаш дали това е така, а просто знаеш, че това е твоята съдба, независимо дали ти харесва или не.

Някъде дълбоко в ума на Мери-Линет се надигна смътна тревога, но сега тя имаше по-неотложни неща, за които да се безпокои.

— Марк, махай се оттук — рече тя, останала без дъх. — Бягай!

Той ни най-малко не отпусна хватката си.

— Защо е нужно да бъдем врагове?

— Марк, те са убийци. Няма оправдание за това. Убили са собствената си леля.

Три лица се обърнаха сепнато към нея. Полумесецът беше изгрял над върхарите на дърветата и сега Мери-Линет ги виждаше съвсем ясно.

— Никого не сме убивали! — възкликна негодуващо Джейд.

— Как стигна до този извод? — попита Роан.

Устата на Мери-Линет увисна отворена от изненада.

— Но вие я погребахте, за бога!

— Да, но я намерихме мъртва.

— Някой я беше намушкал с кол — рече Кестрел, изтръсквайки еловите иглички от златната си коса. — Може би някой ловец на вампири. Вие вероятно не знаете нищо за това.

Марк преглътна.

— Намушкал те… с кол?

— Е, по-точно с една пръчка от оградата — поясни Кестрел.

— Била е вече мъртва? — обърна се Мери-Линет към Роан. — Но защо тогава, за бога, я погребахте в задния двор?

— Би било проява на неуважение да я оставим в мазето.

— Искам да кажа, защо просто не я погребахте в някое гробище?

На лицето на Роан се изписа нещо средно между тревога и уплаха.

— Ъ-ъ… вие всъщност не сте видели леля Опал — каза Джейд.

— Тя не изглежда много добре — обясни Кестрел. — Доста е втвърдена. Би могло да се каже мумифицирана.

— Така се случва с нас, когато умрем — каза Роан, сякаш търсеше извинение.

Мери-Линет се облегна на Марк, опитвайки се да намести новата си представа за света. Всичко около нея се въртеше.

— Значи… вие само се опитвате да я скриете. Но… вие все пак сте направили нещо на Тод Ейкърс и Вик Ким…

— Те ни нападнаха — прекъсна я Джейд. — Те си мислеха много лоши неща и ни стискаха ръцете.

— Значи те…? — Мери-Линет се изправи. И изведнъж всичко й стана ясно. — О, боже мой! Тези негодници!

Как не се беше сетила за това? Тод и Вик… Миналата година имаше слухове, че са нападнали някакво момиче от Уестгроув. А сега се бяха опитали да направят същото и с тези момичета и…