Диамантената ера

Китай беше точно от другата страна на водата и човек можеше да го види, ако слезеше на самия бряг. Градът с небостъргачите се наричаше Пудонг, а отвъд него се намираше Шанхай. Понякога Харв ходеше там с приятелите си. Казваше, че е по-голям, отколкото може въобще да си представи човек, стар и мръсен, пълен със странни хора и гледки.

Те живееха в ЗПА, което според Харв беше съкращението на Земя под аренда, изписано с букви. Нел вече знаеше медиаглифите за думичката. Харв я бе научил освен това и на знака на Омая, което беше името на територията, където живееха те; знакът представляваше една принцеса, която разпръсква с пръчица златни прашинки върху няколко сиви къщи, които ставаха жълтеникави и ярки, когато прашинките ги покриеха. Нел си мислеше, че прашинките са червейчета, но Харв все я убеждаваше, че червейчетата са твърде мънички, за да могат да се видят, че пръчицата е магически жезъл, а прашинките са от вълшебен прашец. Така или иначе Харв я накара да запомни въпросния медиаглиф, за да може да се оправи до вкъщи, ако някога се загубеше.

— По-добре е обаче просто да ми се обадиш — каза й Харв веднъж, — и аз ще дойда да те намеря.

— Защо?

— Защото навън има лоши хора и не трябва да се разхождаш из ЗПА самичка, ама никога.

— Какви лоши хора?

Харв се почувства неловко, изпусна един милион въздишки, започна да се върти неспокойно.

— Сещаш ли се за онзи интерактив, в който бях преди два дни? Дето имаше пирати, които връзваха децата и щяха да ги карат да се хвърлят в морето?

— Да.

— В ЗПА също има пирати.

— Къде?

— Хич не си прави труда да ги търсиш. Няма да ги видиш така или иначе. Те въобще не приличат на пиратите с големите шапки, със сабите и тем подобни. Просто са си като обикновени хора. Иначе обаче са си пирати и любимото им нещо е да хващат деца и да ги връзват.

— И да ги карат да скачат в морето?

— Нещо подобно.

— Извикай полицията!

— Мисля, че полицията няма да помогне. Може би те самите са пирати.

Полицаите бяха китайци. Идваха по Високото шосе от Шанхай. Веднъж Нел ги видя отблизо, когато дойдоха в къщата им, за да арестуват приятеля на мама — Рог. Рог не си беше у дома, а само Нел и Харв, и Харв ги пусна да влязат и да седнат на дивана във всекидневната, след което им донесе чай. Харв им каза нещо на шанхайски, при което те се засмяха и му разрошиха косата. Той каза на Нел да си стои в нейната стая и да не излиза, но Нел естествено дойде и започна да гледа. Имаше трима полицаи — двама в униформа и един в костюм, седяха, пушеха цигари и гледаха медиатрона, докато се върна Рог. След това нещо се скараха с него и го изведоха навън, като не спираха да крещят през цялото време. След това Рог вече никога не се върна, а Текила започна да излиза с Марк.

За разлика от Рог, Марк имаше работа. Миеше прозорците на къщите на виките в анклава Нова Атлантида. Връщаше се у дома късно следобед, пребит от работа като куче и мръсен, и дълго, дълго се къпеше в банята им. Понякога караше Нел да ходи с него в банята, за да му търка гърба, защото не можел да стигне до едно местенце точно по средата на гърба си. Понякога поглеждаше косата на Нел и й казваше, че и тя трябва да се изкъпе, след което Нел си сваляше дрешките, влизаше под душа при него и той й помагаше да се изкъпе.