Диамантената ера

В кръга влезе самотна жена. Подът под краката й започна да се издига и тя се извиси във въздуха като на олтар. Барабаненето достигна невероятно кресчендо и после утихна. След това отново започна, но съвсем бавно и мъжете от вътрешния кръг затанцуваха около жената.

Карл Холивуд видя, че това е Миранда.

Сега вече разбираше всичко: че бежанците са доведени в кралството на барабанчиците за събиране на нови данни, които течаха в кръвоносните им системи, че по време на невероятната оргия тези данни са били вкарани в мократа Мрежа и че сега цялата информация ще се излее в Миранда, която щеше да стане приемник на кулминацията на някаква компютърна дейност и която със сигурност щеше да изгори жива в този процес. Това беше дело на Хакуърт, това бе кулминацията на усилията му да създаде Семето и да подрие основите на Нова Атлантида, Нипон и всички общества, развили се около концепцията за централизирано йерархично Захранване.

Към центъра си пробиваше път самотна фигура, която изпъкваше, защото кожата й не излъчваше каквато и да е светлина. Тя се вмъкна във вътрешния кръг, като събори един от танцьорите, който й се изпречи на пътя. После се качи на централния олтар, върху който Миранда лежеше по гръб с протегнати настрани ръце, сякаш разпната, и с кожа, превърнала се в галактика от пъстри светлини.

Нел повдигна главата на Миранда, наведе се и я целуна — не просто леко докосване, а яростна целувка с отворена уста. В същото време тя силно прехапа и собствените си, и устните на Миранда, така че кръвта им се смеси. Светлината, сияеща от тялото на Миранда отслабна и бавно изтля, докато нанообектите в нея бяха откривани и унищожавани от ловците-убийци, навлезли в кръвта й от тази на Нел. Миранда се събуди и се изправи, немощно прегърнала шията на дъщеря си.