Синът на Один
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–842–7
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синът на Один». Краткое содержание книги:
«Буреносният първи сблъсък незабавно отстъпи на пълен хаос. Секирите глухо се стоварваха върху щитовете от дърво или опъната кравя кожа, стомната звънко дрънчеше, носеха се крясъци и клетви, викове, ридания, глухото хриптене на борещи се за живота си мъже. В далечината чух дивите, настойчиви трели на боен рог. Трябва да идеше от армията на краля…»
Прочутият пътешественик, кинематограф и изследовател на древни култури Тим Северин пише дебютния си роман «Синът на Один», част първа от трилогията «Викинг», в духа на скандинавските легенди. Историческата прецизност и колоритните батални сцени в книгата са омагьосващи.
— Дръжте се възможно най-дружелюбно и нормално — предупреди Торфин. — Не правете резки движения, но не им позволявайте да се приближат твърде много. Нека просто изчакаме и видим какво искат.
Малката флотилия на скрелингите — девет лодки от кожа — бавно приближаваше. Хората в лодките изглеждаха също толкова изненадани и предпазливи, колкото и ние. Намалиха скоростта и внимателно преминаха плитчините; движеха се на около петдесет крачки от брега, без да откъсват любопитен поглед от нас. Настана напрегната тишина. После един скрелинг се изправи в лодката си — беше недодялан, тесен съд с форма на корито — и започна да маха ръка в кръг над главата си. Стискаше нещо, което издаваше ниско жужене, между тихо ръмжене и мърморене.
— Какво мислиш значи това? — попита Торфин заместника Торбранд Снорисон.
— Може да е мирен знак — отговори той. — Не изглеждат враждебно настроени.
— Тогава най-добре ще е да им отвърнем по същия начин — каза Торфин. — Вземи един бял щит, влез във водата и когато стигне до коленете ти, го вдигни.
Белият щит е знак за мир, който разпознават и използват дори дивите ирландци и далечните германски племена. Вдигнат ли червен щит значи война. Както и да е, скрелингите като че ли схванаха посланието внимателно обърнаха лодките си към нас и догребаха до брега.
Гледахме неподвижни как мъжете изскачат от лодките и колебливо тръгват към нас.
Бяха точно като хората, нападнати и убити от хората на чичо ми Торвалд. Мъжете — нямаше жени — бяха с тъмна кожа и малко по-ниски от нас. Всички бяха слаби, с леко дръпнати очи и много черни спусната коси. Скулите им бяха високи и издадени, и това придаваше на лицето им заплашителен вид. Забелязах, че очите им без изключение са тъмнокафяви, почти черни. Трябва да бяха ловен отряд, защото в лодките си носеха само ловни копия и безформени вързопи, увита в необработени кожи.
Торфин предположи, че срещата ги е стреснала също колкото и нас. Във всеки случай последва дълга пауза, през която двете страни се оглеждаха една друга, след което водачът на скрелингите извика нещо на неразбираем език и целият отряд демонстративно се върна в лодките, изтласка ги в дълбокото и отплува, като от време на време мъжете се обръщаха да ни изгледат през рамо.
Изчакахме лодките на скрелингите да се скрият зад брега и се върнахме към задачите си. Можете да си представете брътвежа и догадките дали скрелингите ще се върнат отново и какви точно са намеренията им. Никой не се съмняваше, че това е била само първата от многото ни срещи.
При следващото си посещение скрелингите ни хванаха още по-неподготвени, появявайки се по суша. Трябва да е било половин година по-късно и фактът, че приближиха селото ни, без да ги усетим, беше обезпокоителен. В един миг бяхме заети с обичайните си занимания, в следващия две дузини скрелинги наизлязоха от гората и тръгнаха към нас. Сякаш изскочиха от нищото. Хванаха ни напълно неподготвени и беше истински късмет, че идваха с мир. Двоумяхме се дали да хукнем за оръжията, да се скупчим в центъра на селото или да излезем и да посрещнем скрелингите с някой мирен знак, когато късметът ни отново проработи. Бикът ни замуча. Той и кравите бяха на една близка ливада и може би миризмата на скрелингите — а те наистина миришеха силничко — обезпокои бика. Гръмовитият шум ужаси посетителите ни. Хвърляйки погледи през рамо, те вкупом хукнаха към прикритието на къщите, сякаш по петите ги гонеше чудовищен звяр. Няколко от нашите по-плахи мъже за по-сигурно вече бяха заели позиции в къщите и бяха заключили вратите. В следващия миг ужасените скрелинги думкаха по дъските по дървените врати, викаха нещо на странния си език и умоляваха да бъдат пуснати вътре. Нашите, мислейки, че нападението е започнало, отчаяно затискаха вратите от вътрешната страна. За нас, останалите извън непосредствения развой на събитията, ситуацията, допреди малко изпълнена с такова напрежение, сега изглеждаха напълно комична. Ясно бе, че скрелингите не ни мислят злото и че пъзльовците в къщите са в паника от невидимата за тях атака. Всички, които виждахме какво точно става, избухнахме в гръмогласен смях. Това окуражи скрелингите, които се успокоиха и плахо се заоглеждаха. След няколко секунди изплашените бранители на къщите започнаха да надзъртат, за да видят какво става и ни дадоха нов повод да им се присмеем. Комичната ситуация се оказа идеалното запознанство — няма по-добро средство за установяване на взаимно разбирателство от това и двете страни публично да излязат глупаци и да си го признаят.