Върховното кралство [Наследникът]

Тъмнината.

— Как се е случило? — попита Алан, като едва се сдържаше.

— Никой не знае — каза Вард.

Но Алан не искаше да чуе Вард.

Като се обърна към главния тъмничар, когото разпозна по огромната, тежка връзка ключове, която носеше на колана си, попита бавно и отчетливо, гласът му беше студен и заплашителен, погледът му блестеше от ярост:

— Как… е… станало?

Треперещ, мъжът сведе поглед, поколеба се, изломоти нещо неразбираемо и накрая съвсем вбеси Алан…

… който го зашлеви с всичка сила с опакото на ръката си.

— Говори! — избухна принцът.

Тъмничарят падна на колене и вдигна фенера, като се опитваше да запази ръцете си. Но Алан изтръгна връзката му с ключове и започна да го бие с тях по главата.

— Отговаряй, малоумнико! Отговаряй или ще те убия!

Човекът не можеше да си позволи да отвърне. Едва се осмеляваше да се защитава срещу принца и падна на плочите, докато Алан удряше и удряше, все по-силно и по-силно, а ключовете се стоварваха върху главата му с тежко дрънчене.

— Отговаряй! — нареждаше Алан при всеки удар. — Отговаряй!

Накрая плисна кръв и се разля по стената, и тогава един юмрук стисна китката на Алан. Беше Вард, който не каза нищо, но и не трепна, а издържа вбесения поглед на принца. Бавно отпусна ръката си, докато Алан се успокояваше.

Проснат на земята, тъмничарят хълцаше.

— Милост… Милост… Ми…

— Млъкни — изплю се Алан презрително, като хвърли окървавената връзка ключове на земята.

Пребит, унизен, главният тъмничар беше заплатил за тревогите, притесненията и скорошния неуспех на принца. Алан го знаеше, но все още беше твърде ядосан, за да се обвини или да проумее, че този яростен изблик на гняв може би отвеждаше към друга болка, по-дълбока от тази.

В Ориал беше лесно да се снабди с кеш, особено за един богат принц. Изкушенията бяха големи, дори в кралския дворец, където Алан лесно можеше — напълно дискретно — да получи най-добрия кеш. Но беше успял да устои до този момент. Задоволяваше се с дребни лудории, които смяташе за безобидни, като виното, ароматизирано с ликьор от кеш, което обожаваше. Защото нямаше нищо лошо в това да обичаш вкуса на кеша, нали?

Почувствал силно желание, Алан се дръпна, обърна се с гръб към вратата и с ръце на хълбоците започна да диша бавно и дълбоко, като се надяваше хората да си помислят, че просто се опитва да се успокои.

Фенерът на тъмничаря беше угаснал при падането.

Вард нареди да донесат друг и да отведат ранения тъмничар да се погрижи за раните си. През това време Алан се беше овладял, макар че чувстваше леко гадене, което можеше да се дължи и на отровната атмосфера в килията. Наведе се и като внимаваше да не докосва, дори с подметките си, локвичките черна жлъч, започна да разглежда внимателно затворника, който все още дишаше леко, но вече не трепереше.