Глад

Той ѝ разказа, че работата била лесна, тъй като неговият работодател му поверил ключовете от всичките си магазини, включително и от аптеката.

— Ти си откраднал от него — каза Дорис.

Истината я удари в стомаха. Значи това беше грехът на нейния съпруг — и вероятното обяснение за неочакваното му богатство.

— Взехме съвсем малко — увери я той. — Няколко пакета с прахове и няколко дузини стъкленици. Липсата им дори нямаше да се забележи.

— Тогава какъв е грехът, за който говориш? — попита Дорис.

Джейкъб замълча, без да я поглежда в очите.

— Райнер продаде лековете на хората от Спрингфийлд — отвърна накрая той, — а сетне изчезна. Някои казват, че е станал златотърсач на запад. Но хората, които си купиха от неговите лекове, започнаха да се разболяват. И един от тях умря. Една млада жена.

— Е — каза Дорис, а гласът ѝ трепереше. — Жената поначало е била болна, нали така? Може би смъртта ѝ е била причинена от болестта, а не от лекарството.

Може би, съгласи се Джейкъб. Може би.

— Жената, която умря… Нейните роднини побесняха от ярост. Опитаха се да открият шарлатанина, който ѝ беше продал смъртоносния лек, но безуспешно. Естествено, никой не знаеше за моята връзка с него.

— И никой няма да узнае за това — обеща му тя, като отново го хвана за ръката и я стисна.

— Освен… — каза тихо той. — Освен дето смятам… смятам, че може би има някаква връзка между онази жена, която умря, и едно от семействата, с които ще пътуваме на запад. Страхувам се да не ме разкрият по време на пътуването.

— Каква връзка?

— Джордж Донър може би не е познавал жената, която умря, но съм почти убеден, че неговата съпруга Тамсен я е познавала.

Дорис погледна мъжа до себе си. Този мъж я беше разочаровал — внезапно и безмилостно. И фактът, че щяха да пътуват заедно със семейството, на което беше сторил зло… Това ѝ се струваше лоша поличба; много лоша поличба.

— Не се тревожи, Джейкъб — каза му тя, но също толкова искаше да успокои и самата себе си. — Опитай се да не мислиш за това.

Но самата тя не успяваше да го направи. Винаги ѝ бяха казвали, че наказанието за греховете идва по неведоми пътища. И понякога дори най-дребната простъпка може да има огромни, неочаквани последствия. Една лъжа и животът на едно човешко същество бяха надвиснали над главата на нейния съпруг като тъмна, все по-голяма сянка. И това наистина беше много лоша поличба.

Но през целия ѝ кратък живот безусловната вяра неизменно я беше възнаграждавала. Затова тя остана будна тази нощ, като се взираше в звездите през мъничкия прозорец на стаята им за последен път, и реши отново да се остави на вярата.

В крайна сметка какво друго можеше да направи?