Тревожна кръв [bg]

– Проститутката беше Бети Фулър, нали?

– Да – отвърна Джанис. – Предположих, че ще го откриете.

– Доктор Бренър действително ли е блудствал с Дебора Аторн?

– Не, просто ѝ е проверявал шевовете след раждането на Самхайн.

– А защо Клеър Спенсър ми разправи тази история? Просто за да спусне димна завеса ли?

Джанис вдигна рамене.

– Не знам. Казах си, че ще помислите Бренър за сексуален хищник и евентуално ще направите заключение, че Марго е научила как мърсува с пациентите.

– Имаше ли наистина капсула амитал в чашата на Бренър?

– Не – отвърна Джанис. – Беше в чашата на Айрийн... това беше глупаво. – Розово-бялата кожа на челото ѝ се сбърчи. Кръглите сини очи отново се насочиха към стената със снимки, после към прозореца и се върнаха обратно на Страйк. – Не биваше да го правя. Понякога поемах необмислени рискове. Веднъж Айрийн ме беше ядосала на рецепцията, като флиртуваше с... просто флиртуваше. Затова ѝ занесох чаша чай с две капсули вътре. Бъбреше като някоя латерна, та просто исках да ѝ затворя устата за малко. Но тя остави чая да изстине... Дори се зарадвах, че стана така, след като се успокоих. Взех чашата и я занесох отзад да я измия, само че Марго се промъкна неусетно за мен с нейните обувки на равни подметки. Опитах се да я скрия, но тя видя. Опасявах се, че ще се раздрънка, затова я изпреварих. Отидох право при доктор Гупта и казах, че съм открила капсула в чая на доктор Бренър, и още, че според мен той поръчва лекарства в повече и е пристрастен. Гупта беше добър човек, но страхливец. Малко се боеше от Бренър. Помислих си, че надали ще му постави въпроса ребром, и той наистина не го направи, но честно казано, дори да го беше направил, Бренър по-скоро би се престорил на наркоман, отколкото да рискува аз да разглася за мръсните му похождения при Бети Фулър.

– Марго тревожеше ли се наистина за начина, по който бе умряла майката на Дороти Оукдън?

– Не – отново каза Джанис. – Но все нещо трябваше да ви разправя, нали?

– Истински гений си да насочваш хората в погрешната посока – отбеляза Страйк и Джанис леко поруменя.

– Винаги съм била умна – избъбри тя, – но това не помага на една жена. По-добре е да си хубава. За миловидните животът е по-лесен. Мъжете винаги са си падали по Айрийн. Тя все глупости им дрънкаше, но заради това още повече я харесваха. А аз не че бях грозна, просто нямах онова, което търсят мъжете.

– Когато за пръв път се срещнахме с двете ви – каза Страйк, като игнорира последната ѝ забележка, – помислих, че Айрийн има причина да иска да бъдете интервюирани заедно, за да не издадете тайните ѝ, а е било точно обратното. Ти си държала да бъдеш там, та да контролираш приказките ѝ.