Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Англия и Шотландия сега в… пълнотата на времето обединени… в моята Личност, еднакво наследила и двете Корони, чрез което сега се превръща в един малък Свят в самия себе си, укрепен наоколо с естествен, но възхитителен басейн или ров…
Интеграцията на зависимите държавички не преминавала чак толкова гладко. Уелс, който бил превърнат в графство от Хенри VIII, влязъл безпрекословно в общността под английско управление. Англо-уелската дребна аристокрация била умерено доволна от своя жребий. Но Ирландия, чийто парламент буквално я освободил от английски контрол по време на Войните на Розите, била обуздана трудно. През 1541 г. - след създаването на Англиканската църква и уелските графства през 1534 г. - Хенри VIII се обявил за “крал на Ирландия”. Той трупал неприятности за своите наследници. Политиката на превръщане на ирландските вождове в графове и барони била малко повече от па-лиативна, особено когато ирландските обичаи и език били ограничени. Негодуванието срещу Короната скоро се смесило с негодуванието срещу протестантската Реформация, подхранвайки серия от бунтове. Деветгодишната война, 1592-1601, била водена след Ълстърското въстание на Хю 0’Нийл, граф на Тайрън. Тя приключила сред опустошителните репресии, наложени от лейтенанта на кралица Елизабет, лорд Монжу, който премахнал разграниченията между Пейп и родните земи, премахнал ирландските закони и започнал политика на систематична колонизация*. Благополучното десетилетие на помирение през 30-те години на XVI век при граф Страфърд щяло да бъде последвано от още едно бунтовно десетилетие през 40-те години на XVII век, когато ирландците спечелили от английските проблеми за въвеждане на религиозна толерантност и независим парламент. Ирландия била завоювана жестоко от Кромуел през 1649-51 г. и ефикасно анексирана. (Виж Приложение III, стр. 1285.) [blarney]
Английската сила и просперитет видимо нараствали, не без помощта на океанските й приключения. Новата колония в Ълстър била населена предимно с шотландски презвитарианци, търсещи същото убежище, предложено от английските колонии отвъд Атлантика, във Вирджиния и Нова Англия. Основаването на Мериленд (1632) било
* The English Pale - област от Източна Ирландия под английско владичество след XII век -
Б.пр.
36. Европа
т
562
RENATIO
BARD
Шекспир написал своите пиеси в краткия интервал, след като постреформаторска Англия прерязала директните си връзки с континента, но преди тя да се сдобие с презморската си империя. Главните му драми били написани през същите десетилетия, когато били основани първите английски колонии в Америка. Неговият глас щял да властва на върха на английски говорещия свят, а, доколкото е известно, кракът му изобщо не е стъпвал извън Англия. Универсализмът на неговия гений най-общо нямало да бъде разпознат в Европа до епохата на Романтизма.
Но обстановката на пиесите предполага, че Лебедът от Ейвън в никакъв случай не е бил само един Малък англичанин. Той дори може да е бил таен католик. Цензурата на Тюдорите може да е забранила политически чувствителния материал. Но от тридесет и седем заглавия действията само на десет се развиват изцяло в Англия; а историческите серии имат силен примес с френски местности. “Веселите уиндзорки” е разположена в Уиндзор. “Както ви се харесва” - в Арденската гора. Трите мрачни истории на “Макбет”, “Крал Лир” и “Цимбелин” са разположени в древна Келтска Британия; а осем класически драми - в Атина, Рим, Тир или Троя. Фантастичните приказки от “Дванадесета нощ”, “Зимна приказка” и “Бурята” се развиват в митичната Илирия, в обкръжената от морето Бохемия и на “необитаем остров”. Но останалите са подчертано континентални:
“Много шум “Сън в лятна
за нищо” Месина нощ” Атина
“Венецианският “Ромео и
търговец” Венеция Жулиета” Верона
“Укротяване на
опърничавата” Падуа “Хамлет” Дания
“Мяра за мяра” Виена “Отело” Венеция
“Напразните “Всичко е Русилийон,
усилия на любовта” Навара добре, когато Париж,
свършва добре” Марсилия,
Флоренция
Страните, които Шекспир избягва, са Ирландия, Русия, която била почти непозната, Полша, с изключение на беглите споменавания в “Хамлет”, Германия и главният враг на Англия по онова време Испания и Испанска Нидерландия.
Колкото до това къде точно се намират тези страни, Шекспир, като своите съвременници, имал две мнения. Сър Джон Фалстаф искал да се опише като “най-активният човек в Европа”. Но Петручио, домогвайки се до Опърничавата, я нарича “Най-хубавичката Кейт в християнския свят”1. “Християнски свят” и “Европа” все още били фактически взаимозаменяеми понятия.