Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Демиен бил наказан заради опит за цареубийство. Най-близкото му семейство било прогонено от Франция; братята и сестрите му получили заповед да сменят имената си; а къщата му била срината до основи. Той приближил до Луи XV, когато кралят влизал в каретата си, и му причинил малка рана с малък нож. Изказал някакво оплакване за Парламента. Не направил опит да избяга и казал, че искал само да уплаши краля. В наше време Демиен би бил сметнат за ексцентрик.
558
RENATIO
Мъчението било установена черта в правните процедури и при екзекуциите още от римски времена. Св. Августин разбира неговата погрешност, но признава неговата необходимост. Смятало се, че мъчението по време на екзекуциите има дидактическа цел. Смъртта била най-малката част от наказанието, когато осъденият трябвало да бъде набит на кол, разчленен, изгорен на кладата или начупен на колело. [VLAD]
Смъртта на Демиен била последната по рода си във Франция. Просвещението не я одобрило. Скоро след това един миланец, Маркус Чезаре Бекария-Бонесана (1735—94), публикувал трактат, Dei delliti i delle pene (“За престъпленията и наказанието”, 1764). В него се твърдяло, че мъчението е едновременно неправилно и неефикасно. Преведен на много езици с предговор от Волтер, той бил катализаторът на реформата из цяла Европа. Той бил широко възприеман като начална точка на една продължителна прогресивна тенденция, която най-напред щяла да настоява за хуманни методи за екзекуция, а по-късно - за премахване на смъртното наказание. “Кривата на жестокостта” щяла да пада надолу, докато либералното мнение поддържало, че мъчението унижава не измъчения, а мъчителя и господарите на мъчителя. Но това не била цялата история. И мъченията в Европа не свършили4. [ALCOFRIBAS]
накрая спечелил симпатиите на Хенри VIII от Англия. Кроял скандални планове с протестантските князе от Германия; а през 1536 г. в прочутите Капитулации сключил съюз с неверника Сюлейман Великолепни и със североафриканските васали на султана, включително с пирата-крал Каир-ел-Дин Барбароса. В динамичните промени в Италия той бил подкрепян както от папите, така и от главния противник на Ватикана, Република Венеция.
Резултатът бил още четири войни. През 1521-6 имперските сили първо атакували Френска Бургундия, преди да се концентрират в Италианската кампания, която завършила с Павия и Договора от Мадрид (1526). През 1526-9 г. императорът разтегнал фронтовете си прекалено много и се опозорил, подписвайки Дамския мир в Кам-бре (1529). През 1536-8 г. и 1542-4 г. той се скарал с турците и с германските протестанти, както и с французите и бил принуден да подпише Договора от Крепи ен Валоа (1544), който дал интервал, позволяващ откриването на Съвета от Трент и започването на дълго отлаганата атака срещу Шмалкадикската лига. През 1551 -9 г., при Анри II, французите заговорничели с германските протестанти да окупират трите архиепис-копства на Лоран - Мец, Тул и Вердюн - като посредством това започнат “Марша към Рейн” и пограничната война не завършила до 1945 г. (Виж Приложение III, стр. 1287.) Хабсбургите отговорили в Ниските страни с окупация на Артоа и със съюзс англичаните, който веднага накарал французите да забравят за религиозните различия и да превземат Кале (7 януари 1558). Мария Тюдор, чийто брак с пълномощноза Филип II бил цената за това кратко Хабсбургско-Тюдорско “сближение”, възкликнала: “Когато умра, ще намерите Кале гравирано върху сърцето ми.” Посредством общия мир от Шато Камбрези Франция запазила Лоран и Кале, Хабсбургите запазили Артоа, Милано и Неапол. Англия била прогонена от континента завинаги. Главният проблем бил отложен, не разрешен. [Nostradamus]
Британските острови, все повече доминирани от англичаните, се приближавали до обединението, което вече било призовавано веднъж или два пъти. След
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
559
NOSTRADAMUS
Призованите от краля пристигнали в Салона в Прованс в началото на юли 1556 г. Мария де Медичи искала да говори с автора на книгата с пророчества, публикувана предишната година. Един от нейните стихове очевидно предсказвал смъртта на съпруга на кралицата:
Le lion jeune le vieux surmontera
(Младият лъв ще победи стария)
En champ bellique par singulier duelle.
(На бойното поле, в единична борба.)
Dans caige d’or les yeux lui crevera.
(Той ще прониже очите му в тяхната златна клетка.)
Deux classes une, puis mourir, mort cruelle.
(Две рани в една, после той умира от жестока смърт.)1
След месец, препуснал с кралските коне, авторът бил въведен при кралицата в Сен Жермен ен Лайе. Той потвърдил страховете й като казал, че е видял четирима крале сред нейните синове.
Но три години по-късно крал Анри II бил убит на турнир. Строшеното копие на неговия противник Монтгомъри, капитан от Шотландската гвардия, разполовило визьора на