Вещиците: Полунощ [bg]

Една последна бележка: ако остана тук и затворя очи, ако започна да мисля за виденията, ако се опитам да извикам онова усещане, сега, когато всички факти са вече изличени, със сигурност ще установя, че хората, които видях, са добри. Аз бях изпратен за някаква важна мисия, която сам избрах — със свободната си воля.

Сега не мога да свържа никакво негативно или позитивно усещане с идеята за портала или с номер тринайсети. А това е ужасно, много потискащо. Но продължавам да чувствам, че моите хора там горе са добри.

Не вярвам, че Лашър е добър. Изобщо. Доказателствата сочат точно обратното, той унищожава някои от тези жени. Може би унищожава всички, които се опитат да му се противопоставят. И наистина въпросът «Какъв е планът на това същество» е съвсем уместен. Той може да върши нещата и сам. Но защо го наричам същество? Кой го е създал? Същият, който е създал и мен? И кой е той тогава? Кой го е направил същество?

А това същество е зло.

Защо ми се усмихна в църквата, когато бях на шест? Сигурно не иска да го докосна и да разбера какъв е планът му. Или пък иска?

Този «план» ме влудява. Всичко в мен просто въстава срещу подобна идея. Не мога да повярвам, че има някаква мисия, съдба или велико предопределение. Тези думи трябва някак да са свързани със смелост и героизъм, със свободна воля, но всъщност ме изпълват с отчаяние.

Както и да е, в момента не се чувствам отчаян. Чувствам се полудял, неспособен да остана и минута повече в тази стая, отчаяно искам да се видя с Роуан. И отчаяно искам да подредя пъзела, да изпълня мисията, с която ме натовариха там горе, защото вярвам, че душата ми наистина я приема.