Вещиците: Полунощ [bg]

Бележки към досието, август 1989

(Ръкопис, с черно мастило на карирана хартия.)

Сега съм на борда на Боинг 747 за крайбрежието. Току-що препрочетох преписа. Твърдо съм убеден, че в историята на лекаря има нещо много необичайно. Прегледах набързо досието на Мейфеър и ме поразиха няколко неща:

Рита Мей Лониган е чула гласа на Лашър през 1955–1956 година.

Лекарят твърди, че го е виждал на голямо разстояние от къщата на Първа улица.

Може би трябва да се уреди една «случайна среща» между Гандър и Роуан, за да може той да определи дали тя самата е виждала Лашър. Но на мен лично това ми се струва малко вероятно…

Не мога да предприема лично това. Абсолютно невъзможно е. Положението на Къри е твърде важно.

Няколко бележки относно Къри… Продължавам да смятам, че има нещо специално около този човек, освен опасното му изживяване.

Той се нуждае от нас, в това няма съмнение. Гандър е прав в това отношение. Но аз имам по-различно усещане — че той може да поиска да стане един от нас.

Как бих могъл да оправдая подобно усещане?

1) Прочетох всички статии за неговия случай, и то няколко пъти, и в тях има нещо недоизказано, нещо общо с това, че животът му като че е бил в застой преди инцидента. Имам впечатлението, че Майкъл Къри е човек, който е чакал нещо.

2) Миналото на този мъж е забележително, особено образованието му. Гандър потвърждава, че той е специалист историк, в частност по европейска история, а ние имаме голяма нужда от такъв човек.