Гай-джин

— Отец Лео, тай-пан. — Варгас се отдръпна и затвори вратата след Божия служител. Пасторът се опитваше да прикрие притеснението си. Няколко пъти се бе наканвал да дойде тук, за да обсъди със сеньора приемането му в лоното на католицизма, ала все се отказваше, като се заричаше да го стори по-нататък. Така и не посмя, уплашен да не сбърка. Не знаеше как да подходи. Изпадна в отчаяние и помоли Андре Понсен да му уреди среща; смая го обаче начинът, по който реагира Понсен, а след него и лично френският посланик. Сьоратар рядко разменяше дума с отеца, ала сега му заяви, че подобен разговор е прибързан, че Божите работи изисквали търпение и благоразумие, и му забрани да се захваща с подготовката.

— Добър ден — поздрави го тихо Малкълм.

За пръв път протестантски търговец канеше отец Лео в кантората си. Протестантският свят изпитваше враждебни чувства към католиците и техните свещеници, обвиняваше ги за кървавите погроми и религиозните войни, неотдавнашни и незабравими, припомняше им за железния контрол, упражняван над новопосветените и над страните, в които имаха влияние. Католиците им отвръщаха със същата омраза и смятаха протестантите за еретици.

— Нека Божието благоволение бъде с теб — колебливо измърмори отец Лео. Преди да излезе от къщичката си до църквата, бе прочел набързо една молитва, та дано поканата да е свързана с горещите му надежди. — Слушам те, сине мой.

— Моля ви да ме венчаете с госпожица Анжелик. — Малкълм се учуди, че гласът му прозвуча толкова спокойно, внезапно ужасен, задето не само го изрича, но наистина е повикал свещеника; съвсем ясно разбираше и в какво се замесва: „Майка ми ще получи припадък, а приятелите ми и цялото ни обкръжение ще сметнат, че съм луд за връзване…“

— Да благодарим на Бога — извика отец Лео възторжено на португалски. Със затворени очи и вдигнати кът небето ръце. — Неведоми са пътищата Божии. Хвала на Теб, хвала, че се отзова на молитвите ми, дано съм достоен за Твоята милост!

— Какво? — зяпна го Малкълм.

— Ах, сеньор, сине мой, моля да ми простиш — премина на английски отецът, — само благодарях на Бога, че те е осенил с милостта си и ти е посочил светлината.

— О! Шери? — бе всичко, което Малкълм успя да измисли.

— Ах, сине мой, благодаря ти, нека първо се помолиш заедно с мен. — Свещеникът незабавно се приближи и падна на колене, затвори очи и събра молитвено ръце. Объркан от неговата искреност, макар и да не зачиташе молитвите му, защото му звучаха безсмислено, пък и неспособен да коленичи, Малкълм остана на стола си, притвори очи й прочете къса молитва към Бога. Сигурен бе, че Господ ще му прости това кратко отклонение от правия път. Убеждаваше сам себе си, че е в реда на нещата да накара отеца да извърши необходимото.

Церемонията навярно щеше да е недействителна за неговото обкръжение, ала все едно; затова пък щеше да е валидна за Анжелик. Тя ще сподели брачното им легло с чиста съвест. Първоначалната буря в Хонконг щеше да отзвучи и майка му щеше да склони, а дори и да не го стореше, щом станеше пълнолетен през май, една надлежна церемония би оправила нещата.