Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Утре след затваряне на пазара ли ще съобщиш? — попита Бартлет.
— Иска ми се да оставя открити възможностите си. Познавам този пазар, но вие не. Може би утре.
Дънрос ги погледна открито.
— Може би не преди вторник, когато всъщност ще сме подписали. Предполагам, че все още имаме сделка, нали? До полунощ във вторник, нали?
— Разбира се — каза Кейси.
— Може ли времето до оповестяването да ми бъде дадено на мен? Ще ви кажа предварително, но може да ми се наложи да използвам времето за… маневриране.
— Разбира се.
— Благодаря. Естествено, ако сме свили знамената дотогава, няма да има сделка. Напълно ми е ясно.
— Може ли Горнт да поеме контрола? — попита Кейси. И двамата видяха промяната в очите на шотландеца.
Усмивката все още беше там, но само на повърхността.
— Не, в действителност не може, но с достатъчно капитал може незабавно да си пробие път до Управителния съвет и да назначи други директори. А стане ли това той ще бъде участник в нашите тайни, ще подрива и руши. — Дънрос отново погледна Кейси. — Неговата цел е да руши.
— Заради миналото?
— Донякъде. — Дънрос се усмихна, но този път в усмивката му имаше дълбока умора. — Залозите са високи, едно лице е замесено, огромно лице и то е Хонконг. Тук оцеляват силните, а слабите загиват. Правителството не краде от теб, но и не те защитава. Ако не искаш да си свободен и не ти харесват нашите правила, или това, че те не съществуват не идвай. Дошъл си, за да спечелиш, нали? — Той погледна Бартлет. — И ще го постигнеш по един или друг начин.
— Да — съгласи се Линк угоднически.
Кейси се чудеше до каква степен Дънрос е в течение на уговорката с Горнт. Мисълта я обезпокои.
— Да, печалбата е нашият мотив. Но не да разрушаваме.
— Умно — каза той. — По-добре да се създава, отколкото да се руши. А, между другото Жак питаше дали бихте желали да вечеряте с него тази вечер към осем и трийсет. Аз не мога, защото имам официален прием с губернатора, но бихме могли да се видим по-късно.
— Благодаря, но довечера не мога — на Бартлет му стана неудобно при внезапната мисъл за Орланда. — А ти, Кейси?
— Не, не благодаря. Имам една купчина, която трябва да прегледам, тай-пан, навярно бихме могли да го отложим за по-нататък.
Тя си помисли, че той е достатъчно умен, за да си мълчи, а Линк Бартлет също толкова умен, за да охлади ситуацията със „Струан“ за малко. „Да — каза си тя — ще бъде чудесно да вечеряме с Линк, само двамата, както на обед. А може да отидем и на кино.“
Дънрос влезе в офиса си.
— О… о, здравей тай-пан — каза Клаудия. — Мистър и мисис Кърк са в приемната на долния етаж. Оставката на Бил Фостър е в подноса за входяща кореспонденция.
— Добре. Клаудия, уреди да видя Линбар, преди да си тръгне.
Той я наблюдаваше внимателно и въпреки, че тя майсторски прикриваше чувствата си, той усети страха. Усещаше го в цялата сграда. Всички се преструваха, но увереността се рушеше. „Без увереност в генерала — беше писал Сън Цу — нито една битка не може да бъде спечелена, независимо от броя на войските и на оръжията.“
Разтревожен, Дънрос премисли плана и позицията си. Знаеше, че има твърде малко ходове. Единствената истинска защита беше атаката, а той не можеше да атакува без наличието на големи капитали. Тази сутрин, когато се срещна с Ландо Мата получи само едно неохотно „може би“…
— Казах ти, че първо трябва да се консултирам с Тайтфист Танг. Оставил съм съобщения, но просто не можах да се свържа с него.
— Той в Макао ли е?
— Да, да, така мисля. Каза, че пристига днес, но не зная с кой ферибот. Наистина не зная, тай-пан. Ако не дойде с последния ще се върна в Макао и веднага ще го потърся. Ще се обадя тази вечер веднага след като говоря с него. Между другото, преразгледа ли някоя от нашите оферти?
— Да. Не мога да ви продам контрола на „Струан“. А и не мога да я изоставя и да рискувам в Макао.
— С нашите пари ще разбиеш Горнт, би мо…
— Не мога да отстъпя контрола.
— Може би бихме могли да обединим нашите предложения. Ние ще те подкрепим срещу Горнт в замяна на контрола на „Струан“, а ти изиграваш спекулиращите синдикати, ако желаеш — тайно. Да, това може да остане тайна…