Разбитото око

— Аз бях там, на две-три крачки от стария скорпион — каза Железни. — Можех… Подведох ли те? Провалих ли се в своята улта? След толкова години, след толкова постижения…

Въздъхна унило.

— Носиш ли го?

— Бялата го беше скрила на мястото, което ти ми описа. — Железни му даде кутия от лакирана дървесина на зирикота, не по-широка от дланта му и висока само два-три пръста. — Не намерих ключ.

— Дай ми значката си на командир.

Железни се подчини и Гринуди счупи значката с пръсти. Железни трепна, а старецът пъхна едната от неравните половини в ключалката на кутията. Пасваше.

По кутията просветна линията на капака.

— Твоята улта никога не се е състояла в напразна саможертва, за да убиеш някакъв благородник. Имаше някои… съмнения в твоята преданост. Но ти ги премахна веднъж завинаги в този ден. — Старецът открехна кутията, помълча почтително и я затвори. — Наричат ни господари на тайните, но Хромарият няма равни в заслепяването на очите с лъжовна светлина. Казват, че сте Черната гвардия, защото дрехите ви са черни, защото като не носите никакъв цвят, показвате своята необвързаност с който и да е от Цветовете. Казват, че сте Черната гвардия, защото се отричате от светлината на собствения си разум, за да служите робски. Казват, че сте подобни в смирението си на луксиатите в черни одежди. Казват, че служите в мрака. Казват още сто незначителни истини, за да скрият в тях единствено важната — наричат ви Черната гвардия, защото сте пазители на черното. На черния зародишен кристал. И достъпът до него е възможен само с общото съгласие на Бялата и на командира на Черната гвардия. Той е оръжието, което убива Призмите и лишава от сила луксина. Той е мистрията, с която ще съградим наново Ордена. Той е перото, с което ще пренапишем историята. В това, племеннико, се състоеше твоята улта. И ти успя. Ти направи повече за Ордена на Разбитото око от когото и да било през последните три века.

Но защо Железни изпитваше такъв срам? Срамуваше се, че Гринуди не му се е доверявал. Срамуваше се от месеците, през които си бе позволил да вярва, че не е нужно да избира страна, че може да спази и двете си клетви, а не да погази и двете. И се надяваше, че прастарите врагове могат да станат приятели, защото се борят срещу общ враг. Надяваше се, че неговата улта е да убие Цветния принц. Беше свалил готрата от главата си. Твърде късно беше за това. Оролам му беше протегнал ръка, а той се бе изплюл в лицето му.

— Какво ще правим сега? — попита безизразно.

— Към какво ще насочим всички сили на Ордена зависи от твоя отговор на един въпрос, мой племеннико и моя десницо — след всичко видяно от тебе кажи ми кой е Кип Гайл?

Железни се вторачи в слугата, в роба, скрития пред очите на всички Старец от пустинята, предводителя на Ордена на Разбитото око. И почти успяваше да види как се пише историята, докато подбираше думите си.