Разбитото око

— Заради… — запъна се Кип и махна с ръка към въжето.

— Какво ще правим? — попита Круксър.

— Какви са целите ти? — отговори с въпрос Трепери-юмрук.

Круксър се изненада, че такъв воин му отстъпва командването.

— Да спасим Трошача — обясни веднага. — Нищо друго няма значение.

— Не е заради това — отрече Тея. — И ти чу… какво каза тя. Не ме освободи от поръчението. — Не искаше да споменава Бялата пред другите, трябваше да пази тази тайна от всички. — Имам задача. По-важна е от моите желания и само аз мога да я изпълня.

— Каква задача? — намеси се Бен-хадад.

И двамата се вторачиха в него.

— Извинете. Впрочем с договора всичко е наред. Малко е старовремски и в духа на „врагът на моя враг“… сещате се за какво говоря. Извинете!

— Тея, не си длъжна да правиш това.

— Така е, не съм длъжна. Но реших да го направя.

Опипваше мускалчето със зехтин, което винаги носеше на врата си. И никога не отговаряше на въпросите за странния накит. Сега скъса връвчицата, хвърли мускалчето на калдъръма и го стъпка.

— Трошач! — изръмжа Трепери-юмрук.

— Сър! — отвърна по навик Кип, обърнал тутакси гръб на луксиата и на жените. „Мамка му! Винаги ли ще ми се струпват толкова неща накуп?!“ — Да, сър?

Трепери-юмрук впи поглед в очите му.

— Благодаря ти.

Устните му се извиха в лека усмивка. Сега приликата му с Железни беше невероятна. И вече изглеждаше освободен и жизнерадостен.

— Благодарите ми? — учуди се Кип. — За какво?

— Аз ще разчистя при онези оръдия. Твоят кораб ще отплава в безопасност. Нека светлината е с тебе, Трошач.

— По-чевръсто! — подвикна Круксър. — Виждам стражници от Бялата гвардия. Много са. Остават ни трийсетина секунди. Може да нямаме и толкова.

Кип се обърна към пребледняващия луксиат. Някой сложи перо в ръката му и поднесе договорите върху подложка. Кип се подписа. И още веднъж. И пак.

— Имаме ли всичко? — неспокойно попита Тизис.

— Да — увери я луксиатът. — Ръцете!

— Хайде, искам ви в отбранителна позиция! — заповяда Круксър.

Кип и Тизис протегнаха ръце, луксиатът вдигна над тях кана и изми символично греховете им. Когато видя, че по ръцете на Кип е засъхнала истинска кръв, преглътна тежко. Кип усети, че слагат нещо на главата му — Феркуди се бе сетил да направи и за двамата корони от зелен луксин.

— По своя воля ли сте тук? — тържествено попита луксиатът.

— Да! — припряно отговориха Кип и Тизис.

И Кип осъзна, че почти не я бе погледнал, откакто бяха дошли на кея.

— Някой от вас обещал ли е да се свърже с друг човек?

— Не — каза Тизис.

— Не — каза и Кип след един удар на сърцето.

— Хванете се с десните си ръце, пръстите ви да са преплетени.

— Чакайте! — Бен-хадад заподскача към тях на здравия си крак и за малко не падна. — Рутгарски брак може да бъде анулиран, ако няма огън. Брачният съюз се осветява с вода, вино и огън.

Всички се огледаха за факел. Толкова ли трудно беше да се намери факел в гъмжило от хиляда търговци?