Алхимикът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алхимикът». Краткое содержание книги:
Легендата: Фламел е научил тайната на безсмъртието от древния ръкопис „Книга на Авраам Мага“, съдържащ най-могъщите магии. Ако попадне в лоши ръце, той може да върне на земята расата на Тъмните древни, които ще разрушат познатия на човечеството свят. Точно това е задачата на техния слуга д-р Джон Дий, който открадва ръкописа от книжарницата на Никола Фламел. Ала последните две, най-важни страници остават в ръцете на близнаците Джош и Софи, които нямат представа, че според древно пророчество у тях е заложена силата да спасят света.
Понякога пророчествата се сбъдват, а легендите се превръщат в реалност. Джош и Софи се озовават насред най-великата легенда на всички времена.
Сиянието около Джош беше в топъл златист оттенък. Бе съсредоточено предимно около главата и ръцете му и пулсираше в синхрон с биенето на сърцето му. Ирисите на очите му приличаха на златни монети.
Но въпреки че близнаците виждаха обвилото ги сияние, не се чувстваха по-различно. Само усещаха миризмите във въздуха — на портокал и ванилов сладолед.
Без да каже и дума, Хеката се отдалечи от тях и сиянието веднага помръкна. Тя закрачи обратно към Фламел, улови го за ръката и го отведе далеч по пътеката, така че близнаците и Скати да не могат да ги чуват.
— Имаш ли някаква представа каква беше целта на всичко това? — обърна се Софи към Девата-воин. В гласа й се долавяше вълнение. — Тя все още усещаше вкуса на ванилов сладолед в устата си и аромата му във въздуха.
— Богинята проверяваше аурите ви — рече Скатах.
— За златното сияние около Джош ли говориш? — попита Софи, поглеждайки към брат си.
— Твоето беше сребърно — каза веднага Джош.
Скатах взе едно плоско камъче от земята и го хвърли в храстите. То удари нещо твърдо, което незабавно се отдалечи тромаво през шубрака.
— Повечето аури са смесица от цветове. Много малко хора имат аури от чисти цветове.
— Като нашите ли? — попита Софи.
— Като вашите — каза навъсено Скати. — Последният човек с чиста сребърна аура, когото познавах, беше жената, която ви е известна като Жана д’Арк.
— Ами златната аура? — обади се Джош.
— Тя е още по-рядка — рече Скати. — Последният човек, който си спомням да е имал такава, беше… — Тя сбърчи вежди, мъчейки се да разбуди спомените. — Момчето-фараон — Тутанкамон.
— Затова ли е бил погребан с толкова много злато?
— Това е една от причините — съгласи се Скатах.
— Не ми казвай, че си познавала Тутанкамон — подкачи я Джош.
— Никога не съм го срещала — рече Скатах, — но обучавах скъпата Жана и се бих редом с нея при Орлеан. Казах й да не отива в Париж — добави тя много тихо, с болка в очите.
— Моята аура е по-рядка от твоята — подразни Джош сестра си, за да разсее мрачното настроение. Погледна към Девата-воин. — Но какво точно означава да имаш аура с чист цвят?
Скатах се обърна към него с безизразно лице.
— Означава, че притежаваш необичайни сили. Всички велики магове и чародеи от миналото, героичните предводители, гениалните творци, са имали аури с чист цвят или едноцветни аури.
Близнаците се спогледаха, внезапно почувствали несигурност. Това беше прекалено шантаво, а и в безизразната физиономия на Скатах имаше нещо плашещо. Очите на Софи изведнъж се разшириха.
— Току-що осъзнах, че тези, които спомена — Жана д’Арк и Тутанкамон — и двамата са умрели млади.
— Много млади — потвърди Джош сериозно, спомняйки си наученото по история. — И двамата са умрели, когато са били на деветнадесет.
— Ами да, така е — съгласи се Скатах, като крадешком погледна към Никола Фламел и Триликата богиня.
— Човеци — изръмжа Хеката. — Човеци със сребърна и златна аура. — Звучеше едновременно озадачена и ядосана.
— И по-рано се е случвало — опита се да я успокои меко Фламел.
— Мислиш ли, че не знам?
Двамата стояха на брега на ромолящо поточе, което лъкатушеше между дърветата и се вливаше в осмоъгълно езерце, по повърхността на което имаше множество бели водни лилии. Големи червени и бели шарани плуваха в кристалночистата вода.
— Никога не съм попадал на две такива аури едновременно, и никога у близнаци. Те притежават огромна неовладяна сила — рече припряно Фламел. — Трябва ли да ти напомням какво пише в Сборника? „Двамата, които са един, и единият, който е всички“ — първото пророчество, за което говори Авраам.
— Знам пророчеството — сопна се Хеката и сега робата й се изпъстри с червени и черни оттенъци. — Бях там, когато старият глупак го записа.
Фламел се готвеше да попита нещо, но се отказа.
— А той никога не е грешал — промърмори Хеката. — Знаеше, че Дану Талис ще потъне под вълните и нашият свят ще свърши.
— Той също така предрече, че отново ще се появи — напомни й Фламел. Когато двамата, които са един, и единият, който е всички, се появят, и слънцето и луната се слеят.
Котешките зеници на Хеката стрелнаха Джош и Софи.
— Злато и сребро, слънце и луна. — Тя се обърна отново към Фламел. — Смяташ ли, че пророчеството има предвид тях?
— Да — отговори той простичко. — Така смятам. Принуден съм.
— Защо?
— Защото сега, когато Сборника ни бе отнет, Дий може да започне да призовава Тъмните древни. Ако близнаците са тези, за които се споменава в пророчеството, то след подходящо обучение бих могъл да ги използвам, за да предотвратя това… и да ми помогнат да спася Пери.