Алхимикът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алхимикът». Краткое содержание книги:
Легендата: Фламел е научил тайната на безсмъртието от древния ръкопис „Книга на Авраам Мага“, съдържащ най-могъщите магии. Ако попадне в лоши ръце, той може да върне на земята расата на Тъмните древни, които ще разрушат познатия на човечеството свят. Точно това е задачата на техния слуга д-р Джон Дий, който открадва ръкописа от книжарницата на Никола Фламел. Ала последните две, най-важни страници остават в ръцете на близнаците Джош и Софи, които нямат представа, че според древно пророчество у тях е заложена силата да спасят света.
Понякога пророчествата се сбъдват, а легендите се превръщат в реалност. Джош и Софи се озовават насред най-великата легенда на всички времена.
Сега беше ред на Хеката да се поклони. Дясната й ръка се разтвори и той видя в дланта й мъничък мобилен телефон.
— Много полезни устройства. Спомням си времето, когато поверявахме съобщенията си на ветровете или на обучени птици. Като че ли беше вчера — добави тя. — Радвам се, че хитростта ми успя. За нещастие вие вероятно сте разкрили крайната си цел на Мориган и Дий. Те ще разберат кой е пратил Призрачния вятър, а и съм сигурна, че моето кътче им е известно.
— Знам това. И моля да ме извиниш, че привлякох вниманието им към теб.
Хеката сви рамене — леко движение, от което надолу по робата й пробяга светлина във всички цветове на дъгата.
— Дий се страхува от мен. Той ще беснее, ще ме заплашва, може дори да опита някои дребни магии и заклинания, но няма да застане лице в лице с мен. Не и ако е сам… нито дори с помощта на Мориган. Ще има нужда поне от двама Тъмни древни, за да се изправи срещу мен… но дори тогава няма да е уверен в успеха си.
— Но той е коварен. А сега и Сборника е у него.
— Но не целият, така ми каза по телефона.
— Не, не целият. — Никола Фламел измъкна изпод тениската си двете страници и понечи да ги подаде на Хеката, но жената бързо отстъпи. Тя вдигна ръка да закрие очите си и издаде съскащ звук. В миг глиганите обградиха Фламел — устите им бяха зейнали, а огромните смъртоносни глиги го докосваха.
Софи понечи да изпищи, Джош извика, а Скатах за секунди се оказа извън джипа, опънала тетивата на лъка, със стрела, насочена към Хеката.
— Кажи им да мируват — извика тя.
Торк Алта дори не погледнаха към нея.
Без да бърза, Хеката обърна гръб на Фламел и скръсти ръце, после хвърли поглед през рамо към Скатах.
— Мислиш, че можеш да ме нараниш ли? — изсмя се богинята.
— Върхът на тази стрела е потопен в кръв на титан — изрече тихо Скатах, но гласът й прозвуча ясно в неподвижния въздух. — Един от родителите ти, ако си спомням правилно. И ми се струва, че това е един от малкото останали начини да бъдеш убита.
Близнаците видяха как погледът на Древната стана студен и за миг очите й се превърнаха в златни огледала, отразяващи всичко пред нея.
— Прибери страниците — заповяда Хеката на алхимика.
Фламел веднага пъхна, двете страници под тениската си. Възрастната жена прошепна някаква дума и Торк Алта отстъпиха от него. Изчезнаха в храстите и макар да не ги виждаха, всички знаеха, че са още наоколо. Тогава Хеката се обърна пак към Фламел.
— Те нямаше да те наранят без моя заповед.
— Сигурен съм в това — каза треперливо Фламел. Хвърли поглед надолу към джинсите и ботушите си. Те бяха покрити с белите лиги на Торк Алта, които без съмнение щяха да оставят петна.
— Не вади Сборника или каквато и да било част от него в мое присъствие… нито пък в присъствието на някое друго същество от Древната раса. Ние имаме… непоносимост към него — каза тя, подбирайки внимателно думите.
— На мен не ми влияе — рече Скатах, като отпусна лъка си.
— Ти не си от Първото поколение на Древната раса — напомни й Хеката. — Също като Мориган, ти си от Следващото поколение. Но аз бях там, когато Авраам Мага положи първите думи на силата в Книгата. Видях го как затваря Магията на първичното сътворение, най-старата от всички магии, между страниците й.
— Извини ме — каза бързо Фламел. — Не знаех.
— Няма откъде да го знаеш. — Хеката се усмихна студено. Тази древна магия е толкова силна, че за повечето от моя народ е непоносимо дори да гледат буквите, с които е изписана. Онези, които са се появили след изначалната Древна раса, макар и да са от нашата кръв — тук тя посочи с ръка към Скатах, — могат да гледат Сборника, но дори те не могат да го докосват. А маймунските потомци — човеците — могат. Това беше голямата шега на Авраам. Той се ожени за една от първите човешки жени и мисля, че е искал да си гарантира, че само децата му ще могат да използват Книгата.
— Ние сме маймунските потомци — рече Джош, като неволно шептеше.
— Човеците… човешката раса — поправи го Софи, а после замълча, когато Фламел продължи да говори.
— Затова ли Книгата беше поверена на мен за съхранение?
— Ти не си първият човек, който… се грижи за Сборника — каза внимателно Хеката. — Той изобщо не трябваше да бъде създаван — тросна се тя и червени и зелени светлинни вълни пробягаха по робата й. — Аз отстоявах мнението, че всяка негова страница трябва да бъде отделена от другите и хвърлена в най-близкия вулкан, заедно с Авраам.