Черният квадрат
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 9564-729-130-0
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният квадрат». Краткое содержание книги:
Рита включи на скорост, но колата само изрева, без да потегли. Слязохме — задните колела бяха заседнали в хлъзгава дупка. Рита виновно разпери ръце. То си беше за яд, защото на четири–пет метра отпред започваше асфалт. Но нямаше какво да се прави — газейки до глезени в рядката кал, излязохме на асфалта и след няколко минути стигнахме на желания адрес. На един телеграфен стълб бе закачена дъсчица с надпис „19–а просека“. Къщата бе отделена от пътя с жив плет от храсти — управлението на вилните кооперативи не разрешаваше да се зидат огради. На едно място храстите се разделяха, откривайки малка алея, постлана с натрошени тухли. Навлязохме в едно царство на красота и спокойствие — вечнозелени чимшири и ели образуваха прекрасен лабиринт, който ни отведе до стара къща. Тръгнахме да я заобиколим, за да открием входа. Неочаквано Рита се закова на място и плахо възкликна:
— Оо!
Точно на пътя ни, недалеч от площадката пред вратата, лежеше, протегнал едрите си лапи и изплезил език, огромен нюфаундленд. Меркулов се притесни:
— И какво ще правим сега?!
Аз повиках тихо:
— Люциан Германович!
Рунтавият пес се изправи и отваряйки грамадната си паст, се прозя с лъвски рев. Някъде иззад къщата се чуха жвакащи стъпки и старчески глас попита:
— Какво има, Мистър?
Мистър басово излая един път и отново легна, снизходително притваряйки очи с баскервилските си клепки. Иззад къщата се показа много висок, много слаб и много стар мъж с гумени ботуши, ватенка и гологлав. Редките кичури на дългата му побеляла коса подскачаха като перушина при всяка негова крачка.
— С какво мога да ви услужа, другари? Да не сте сбъркали адреса?
— Не, не мисля. Вие ли сте другарят Ромадин?
— Да. Боже, че на кого може да притрябвам аз?! Но заповядайте, влезте… Всъщност днес нямаме електричество, пък и аз отоплявам само една стая…
13.
Недалеч от тролейбусната спирка, на ъгъла на проспект „Калинин“ и булевард „Суворов“, спокойно стояха двама мъже. Те стояха там още от дванайсет часа, за да наблюдават влизащите в Дома на журналиста хора.
— Ето го твоя Грязнов — каза единият, когато от подлеза се показа висока фигура с палто от черна кожа и също такова каскетче.
— Е, всичко е хубаво, когато завършва хубаво — отбеляза вторият, — в бара може да обърна чашка-две за загрявка.
Той нахлупи меката си шапка и влезе след Грязнов във фоайето на Дома на журналиста.
Погълнат от мисли, опитният оперативник Грязнов не забеляза, че му се е лепнала „опашка“.
Въпреки ранния час прочутото бирхале на не по-малко прочутия Дом на журналиста бе пълно с хора — всички пейки до дългите маси бяха заети. Грязнов се нареди на опашката за бира и търпеливо изчака реда си. След десетина минути се озова на бара, зад който стоеше красива барманка с колосана бяла шапчица, кацнала на безупречната й фризура.
— Виж ти, Славик! — зарадва се тя и вторачи в него котешките си очи. — На какво сме днес — водка или коняк?
— Здравей, Тоня! — сведе се над бара Грязнов. — Няма да пия, дошъл съм по работа.
Оголила в усмивка златото в устата си, Тоня продължаваше да налива пенещата се бира в тумбестите халби.
— Кой ти трябва? — заговорнически му намигна зеленооката Тоня, която от десет години беше агент на милицията.
— Брадат мъж с диамантена гривна… Често си сменя колите, имал е лада, после „Волга-24“, сега кара фолксваген… Знаеш ли го?
— Иди при Владимиров, нашия управител. Кажи му, че аз те пращам. Ще ти помогне… Следващият! — подвикна Тоня.
Грязнов се качи на първия етаж, седна на бара, запали последната си цигара, смачка пакетчето и го остави в пепелника.
— Какво да бъде? — дойде барманът, двайсетинагодишен младеж.
— Извикайте Владимиров. Кажете, че ме праща Тоня… — каза Грязнов и като видя, че мъжът на съседното столче пие коняк, добави: — Дайте ми и коняк, сто грама… не, сто и петдесет!
След няколко минути се появи Владимиров, придружен от младия барман. Късогледо впери очи в Грязнов, свали очилата и започна да ги бърше.
— Аз съм от МУР… — реши да се представи Грязнов.
Но Владимиров го прекъсна:
— Знам. Току-що говорих с Тоня. Търсите Володя Казаков. Ще дойде, но по-късно… Обикновено идва към единайсет с разни авантаджии от рода на… Ерик Липа, сценариста от Мос-филм. Познавате ли го?