Черният квадрат
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 9564-729-130-0
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният квадрат». Краткое содержание книги:
Сега спокойно съзерцаваше този красив мъжага с ясното съзнание, че след ден-два, когато се нагълта с мръсотиите във вътрешния затвор, където най-добрите й агенти ще го обработят както трябва, мъжагата ще се огъне и ще проговори. И по-големи храбреци от него е пречупвала през двайсет и пет годишната си служба…
12.
21 ноември 1982 година
Събуди ме остър звън. Поотворих очи и видях как Рита се протегна към будилника. Отново настъпи тишина.
— Поспи още — каза тя, — тая седмица ти беше тежка.
Сънено се сгуших до крехкото й рамо, но по някое време решително я притеглих към себе си и тя с готовност отвърна на ласките ми…
Не можех да разбера какво ме бе събудило отново. Лежах със затворени очи и се мъчех да си припомня съня. В носа ме удари силната миризма на горещо кафе. Браво! Скочих от леглото и като видях, че съм гол, дръпнах чаршафа, увих се с него и хукнах към банята. Хладкият душ окончателно ме ободри и ми върна спомените от чудесната нощ.
Рита дойде от кухнята в нещо неимоверно пухкаво, пепеленорусата й коса бе събрана на тила в конска опашка. Остави подноса с кафе и пържени филийки на масичката, приближи се и като ме прегърна през врата, силно се притисна до мен.
— Рита… — сърцето ми преливаше от нежност.
Седнахме на дивана. С усилие дъвчех вкусните филийки — неясно чувство на тревога ме беше свило под лъжичката.
— Какво ти е, Саша?
Понечих да кажа, че няма проблем, всичко ми е тип-топ, но като я погледнах в очите, не се сдържах и тъжно изтананиках:
— „Жена си ти на друг…“
Рита взе, или по-точно сграбчи цигарената кутия, но тя се оказа празна. Аз също нямах цигари — снощната компания ми бе помогнала да ги изпуша.
Мълчаливо пиехме кафето. Чаша след чаша.
Телефонен звън разцепи напрегнатата тишина. Рита стреснато вдигна слушалката.
— Да — едва чуто пророни. После дълго слуша, на лицето й се изписваше все по-объркано изражение, пусна слушалката на коленете си и прошепна: — Меркулов. Търси тебе.
От изненада съборих кафеника върху дивана, утайката от кафето се разпръсна по тапицерията на отвратителни тъмни петна. Двамата с Рита се наведохме да вдигнем търкулналия се на пода кафеник и силно си чукнахме главите. Сграбчих слушалката и ревнах:
— Какво има, Константин Дмитрич?!
Той дълго се прокашля на другия край на жицата — прилагаше хитростите на стария Хотабич, даваше ми време да се окопитя.
— Ами аз вече обясних на Риточка (Риточка!!!) каква е работата, Саша. Налага се спешно да заминем до провинцията. Трябвате ми ти, Рита и колата й. Ще извиняваш, приятел, ама така се получи, че те „изчислих“ къде си…
Притискайки студени петаци до ударените места на челата си, ние се качихме в ладата и се понесохме по пустата „Фрунзенска крайбрежна“ към Кримския мост. Завихме по „Садовое колцо“. Вече не ме беше яд на Меркулов, макар че все още се чудех как така е успял да ме „изчисли“…
Рита, изглежда, се радваше на нашето приключение, бъбрехме си за разни неща и аз бях щастлив, почти щастлив. След някаква сложна маневра на Колхозния площад навлязохме в проспект „Мир“ и Рита рязко спря пред един павилион за цигари.
— Няма „Столични“ — гледайки някъде в пространството, отговори продавачът.
— Без ресто — добил вече опит, казах аз колкото се може по-тайнствено.
Мъжът измъкна някъде изотдолу цял стек.
Кой знае защо Меркулов ни беше определил среща не пред „Дом на обувката“ — живееше в същата сграда на седмия етаж, — а в блъсканицата на ВДНХ6. Още отдалече видяхме как от изложбените каси се отдели високата му фигура. Беше в кафяв балтон. Изглежда, бе решил да смени прокурорския шинел с цивилно облекло, тъй като днес беше неделя.
— Здравейте, деца. Извинете, че ви развалям почивката, но това пътуване е страшно наложително — започна да обяснява той, докато се наместваше тромаво на задната седалка. Забелязах, че джобът на балтона му е подозрително издут. Уловил погледа ми, Меркулов успокоително допълни: — Взех си валтера, просто така, за всеки случай.
6
Изложба на постиженията в народното стопанство. — Б.пр.