Картбланш [bg]

Седемнайсета глава

В шест и половина Бонд вкара бентлито в гаража си и спря до спортния зелен ягуар. Качи се по стълбите на първия етаж, отключи вратата, дезактивира алармата и се увери чрез отделна охранителна функция — високоскоростно видео, че в дома му е била само прислужницата Мей. (Тъй като се чувстваше малко неудобно, когато тя започна да работи за него, той ѝ каза, че камерата е изискване на работодателя му от правителството и апартаментът трябва да бъде наблюдаван, когато го няма, дори ако тя работи там. „Като се има предвид какво сигурно правите за страната и че сте патриот, няма проблем, сър“ отвърна лоялната жена, използвайки обръщението в знак на уважение, запазено само за него.)

Бонд провери съобщенията на домашния си телефон. Имаше само едно — от приятел, Фуад Хараз, грамаден лукав йорданец. Живееше в Мейфеър и се занимаваше с всевъзможен бизнес, свързан предимно с превозни средства коли, самолети и най-изумителните яхти, които Бонд беше виждал. Хараз и Бонд членуваха в клуб „Комодор“ на Бъркли Скуеър.

За разлика от повечето подобни клубове в Лондон, където можеш да се сдобиеш с членство за двайсет и четири часа и срещу петстотин лири, „Комодор“ беше традиционна институция и се изискваше търпение и значително проучване, за да те приемат. Щом веднъж станеш член, от теб се очаква да се придържаш строго към редица правила като начин на обличане и да се държиш безупречно на масата. Клубът се гордееше и с хубав ресторант и винарна.

Хараз се беше обадил да покани Бонд на вечеря там. „Имам проблем, Джеймс. Наследих две красиви жени от Сен Тропе. Как се случи това, е дълга и деликатна история и не е за телефонен секретар, но не мога да очаровам и двете. Ще ми помогнеш ли?“

Бонд се усмихна, позвъни му и каза, че има друг ангажимент. Уговориха се да се видят някой друг път.

След това Бонд извърши обичайния си ритуал на къпане — вдигаща па̀ра гореща вода и после леденостуден душ — и чевръсто се избърса. Прокара пръсти по лицето си и реши, че има дългогодишен предразсъдък срещу бръсненето два пъти на ден, а сетне се укори: Защо дори си го помисли? Фили Мейдънстоун е красива и умна и кара страхотно мотоциклет, но е колега. Точка по въпроса.

Черният ѝ кожен спортен екип обаче натрапчиво изплува в съзнанието му.

Бонд запаса хавлията на кръста си, отиде в кухнята, сипа си два пръста бърбън „Базил Хейдън“ в стъклена чаша, пусна едно кубче лед и изпи половината, наслаждавайки се на острия аромат на орехи. Първата глътка за деня неизменно беше най-приятната, особено щом идваше след мъчителния поход срещу врага и преди вечер с красива жена…