Престъпления с неочакван край. Том 1 [bg]

Каролин никога не бе нападана. Беше живяла в Чикаго и Ню Йорк, за кратко и в Париж, но единственият път, когато изобщо бе физически заплашвана, извършителят не беше бандит, а съпругата на мъжа, който живееше в отсрещния апартамент. Сега беше парализирана от страх.

— Моля ви, просто вземете ключовете — едва успя да каже тя, когато нападателят я повлече към колата ѝ.

— Не става, маце. Трябваш ми точно толкова, колкото и колата ти.

— Моля ви, недейте! — простена тя. — Ще ви дам много пари. Ще…

— Затваряй си устата. Идваш с мен.

— Напротив! — Мъжът с линкълна се бе промъкнал до задната седалка на лексуса ѝ и стоеше между тях двамата и автомобила. Погледът му беше твърд. Не изглеждаше уплашен. Затова пък хилавият младеж остана ужасѐн и насочи оръжието насреща му.

— Разкарай се, по дяволите, от пътя ми, господине. Никой няма да пострада, ако правите каквото ви казвам — извика той.

— Щом искаш колата, вземи я — спокойно отвърна мъжът. — Дори вземи моята кола. Нова е. Само на двайсет хиляди километра е — продължи той и протегна ключовете към него.

— Взимам нея и нейната кола, а ти ще се разкараш от тук. Не искам да те застрелям — оръжието в ръката му потрепери.

Беше мършав младок, простоват, с белезникава кафява коса, вързана на извита опашка.

Мъжът с линкълна се усмихна и продължи все така спокойно:

— Виж какво, приятел. Кражбата на коли не е кой знае какво престъпление. Но обвинението в отвличане или изнасилване? Забрави. Направо си заминаваш завинаги.

— Разкарай се, по дяволите, от пътя ми — гласът на младежа стана дрезгав. Той се придвижи на няколко метра, дърпайки Каролин със себе си. Тя хленчеше. Мразеше се за това, но не можеше да се овладее.

Мъжът с линкълна не помръдна от мястото си и хлапето насочи оръжието право в лицето му.

След това всичко се случи много бързо.

Мъжът с линкълна обърна длани към нападателя в знак, че се предава и леко отстъпи назад.

Задната врата на колата се отвори и хлапето я блъсна вътре. Мисълта, че никога не е била на задната седалка на собствения си автомобил, че е много тясно и ще си скъса чорапогащника, я изненада.

Нападателят се насочи към предната страна на колата и шофьорското място на лексуса, като изблъска от пътя си мъжа с линкълна, който все още стоеше с вдигнати ръце.

Каролин погледна отчаяно към витрината на бензиностанцията. Младият служител все още беше зад щанда — продължаваше да яде чипс и да зяпа „Роузан“ на малкото телевизорче.

Младежът понечи да се качи в автомобила, но спря и погледна назад — накрайникът на пистолета все още бе в резервоара.

Мъжът с линкълна се хвърли и сграбчи въоръжената ръка на нападателя, който зяпна смаяно и започна ожесточена борба да освободи ръката си. Но мъжът с линкълна бе по-силен. Каролин блъсна вратата до себе си и изскочи навън, когато двамата мъже се претърколиха върху капака на лексуса, вкопчени един в друг за оръжието. Мъжът с линкълна удари няколко пъти китката на противника си върху предното стъкло и черният пистолет отхвръкна от ръката му. Каролин хвърли бегъл поглед към него, когато оръжието се приземи в краката ѝ. Пистолетът не изгърмя.