Конан Разрушителя [bg]

— Може би — отговори Зула, — ако си готова да изтърпиш тежко обучение и ако си смела. Животът ти обаче ще бъде труден и трябва да си готова всеки момент за смърт. Твоята собствена или на някои скъп за тебе човек.

Тъгата в гласа на другата жена напомни на Джина за нейната цел.

— Т’кар — каза тя тихо. — Ти го нарече твой боен другар. Беше ли той… твоята истинска любов?

— Мой любовник ли искаш да кажеш? Да, той беше мой любовник и във всяко отношение най-добрият мъж, когото познавам.

— Как… как започна? Между теб и Т’кар.

Зула се засмя, спомняйки си приятни неща.

— Много жени го желаеха, защото той беше горд и красив мъж, но аз им казах, че ако искат да легнат с него, ще трябва да се бият с мен. Никоя не се реши и Т’кар, като видя това, ме взе в колибата си.

Джина премигна. Тези думи никак не приличаха на историите, които беше слушала.

— Значи ти просто реши, че той ще бъде твой, ти сама си го избра. Това харесва ли на мъжете?

— На някои мъже, дете, ако наистина се чувстват мъже. На други не им харесва.

— А кой от мъжете, които яздят с нас, би избрала? Малак, може би?

Черната жена се намръщи.

— В шегата ти няма никакъв хумор. Аз бих избрала Конан.

— Защото той ти спаси живота ли? — Джина почувства пристъп на гняв и не можеше да си обясни причината. — Защо не Бомба̀та?

— Бомба̀та ще бъде груб, смятайки, че с това ще изглежда силен, но аз бих могла да го подчиня на волята си, да го превия като тръстика. Конан може да бъде силен и в същото време нежен. Такъв мъж не може лесно да се превие, ако това въобще е възможно. — Зула я погледна; Джина знаеше, че лицето й е поаленяло и видимата развеселеност на Зула я накара да се изчерви още повече. — Не се тревожѝ, дете. Няма да се опитам да ти го отнема.