Шепнещите [bg]

— Тогава беше по-млад — отвърна Джими. — Сега не би постъпил така.

— Това няма да я върне.

— Не, няма. Ти си строг съдия, Чарли. Хората имат право да се променят, да се учат от грешките си.

Прав беше, а и аз не бях в позиция да соча някого с пръст, макар че не ми беше приятно да го призная.

— Защо остави онази сграда да си стои?

— „Блу Мун“ ли? Може би от сантименталност. Това бе първият ми бар. Мръсна дупка, но те всичките са мръсни дупки. Аз си знам мястото и познавам клиентите си.

— И?

— Тя е нещо, което да ни напомня. На мен, на Ърл. Махнем ли я, ще започнем да забравяме.

— Знаеш ли нещо за Джандро, щатския полицай, който загина там?

— Не. И вече отговорих на всички въпроси, които ченгетата имаха да ми зададат. Последния път, когато те видях, не носеше значка, освен ако не е била някоя с надпис „Любопитен досадник“.

— А Тобаяс?

— Изглежда, че е решил да стои в сянка, след като говорих с него. От месец не е правил курсове извън щата. Сега пак е започнал.

— Да имаш някаква представа за дестинацията в Канада?

— Все стандартни превози: храни за животни, хартиени продукти, машинни части. Вероятно бих могъл да ти намеря списък, но това няма да ти помогне. Превозите са законни. Или съм започнал да разпитвам твърде късно, или тези хора са по-умни, отколкото изглеждат.

— Хора? За съдружници ли говорим?

— Няколко приятелчета от войската. Пътували са заедно с него. За мъж с твоите способности не би трябвало да е трудно да ги открие. — Той взе вестника и започна да чете. Разговорът ни бе приключил. — Приятно ми бе да поговоря отново с теб, Чарли. Сигурен съм, че не е нужно Ърл да те изпраща.

Станах и си облякох якето.

— Какво превозва той, Джими?

Устните му се сбърчиха и дясното им ъгълче се повдигна в симетрия с лявото, оформяйки крокодилска усмивка.

— Работя по този въпрос. Може би ще те информирам какво е излязло.