Измамата на краля [bg]

14

Малоун поведе Иън обратно към Малката Венеция, където имаше много таксита. Дивийн все още не се беше обадил. Сърцето му се свиваше при мисълта, че Гари е в опасност.

Как допусна да се случи това? То беше в разрез с всичко, което се опитваше да направи, след като напусна Министерството на правосъдието.

— Напускам работата си — съобщи той на Гари.

— Мислех, че обичаш онова, което вършиш — отговори момчето.

— Рисковете стават прекалено големи — поклати глава той.

Това се случи в Мексико Сити. Той беше там като участник в съдебния процес срещу трима души, обвинени в убийството на агент на ДЕА. По време на обедната почивка попадна на престрелка в един от градските паркове, която се превърна в кървава баня. Седем убити, девет ранени. В крайна сметка той успя да ликвидира стрелците, но с цената на куршум в лявото рамо. Процесът на възстановяването му продължи месец, осигурявайки му достатъчно време да помисли какво ще прави оттук нататък.

— Ти си на тринайсет — каза той на Гари. — Може би ще ти е трудно да разбереш, но понякога се налага човек да промени живота си.

Вече беше връчил оставката си на Стефани Нел, слагайки точка на 12-годишната си кариера в отряд „Магелан“ и малко повече във флота. През това време беше стигнал до длъжността старши помощник, с възможности да стане и капитан, но нищо повече.

— Ще се преместиш да живееш в чужбина, така ли? — попита Гари.

— Да, но това не означава, че се разделяме.

На практика обаче стана точно така.

Когато реши да напусне, двамата с Пам бяха разделени вече пет години. Един ден, прибирайки се след поредната мисия, той откри, че тя просто се беше изнесла. Кратка бележка на масата го информираше, че с брака им е свършено. Лаконична, студена. Точно в неин стил. Отдолу беше изписала някакъв адрес на другия край на града, където двамата с Гари се бяха преместили, вземайки само най-необходимото. Не бързаха с развода, макар че си говореха само когато трябваше да направят нещо за Гари.

Бяха живели заедно твърде дълго време. Той напусна флота, за да стане адвокат, а после и агент за Министерството на правосъдието. Тя също стана юрист. Той обикаляше света, а тя — съдебните зали на Атланта. Виждаха се през седмица, отделяйки цялото си свободно време на Гари, който растеше много по-бързо, отколкото те предполагаха. Останалото време прекарваха с приятели, които всъщност не познаваха. Това трудно можеше да се нарече живот. Беше по-скоро съществуване. Онзи куршум в Мексико Сити най-после го накара да се запита това ли е животът, който искаше да води. Нито той, нито Пам бяха щастливи. Поне в това бяха сигурни. Но Пам беше онази, която направи малката крачка от нещастието към гнева.