![Измамата на краля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/0/izmamata-na-kralya-bg-download.jpg)
Измамата на краля [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-330-2
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:
Малоун озадачено го погледна.
— Ние с него сме деца. И току вземем, че сгазим лука. Тогава идва ченгето и става лошо. И ни нареждат какво да правим.
Замълчаха.
— Казах му да направи нещо — обади се след известно време Иън. — С твоя помощ.
Малоун осъзна, че момчето по свой начин се опитва да му направи комплимент.
— Така и не ми отговори защо побягна на летището в Атланта — поклати глава той.
— Ако не беше Гари да ме спре, със сигурност щях да изчезна.
В помътеното му съзнание изплуваха физиономиите на Норс и Дивийн.
— Очакваш, че тук ще ти се случи нещо лошо, нали?
Не получи отговор. Иън гледаше някъде надалече в мрака.
Това беше отговорът, от който се страхуваше Малоун.
12
Антрим отвори очи. Лежеше на каменния под на ротондата редом със статуите на тамплиерите. Ужасната болка в мускулите обясняваше какво се беше случило. Петдесет хиляди волта бяха пронизали гръдния му кош. И в резултат на това беше изгубил съзнание. Бяха го парализирали с тейзър. Беше за предпочитане пред куршума, но все пак си беше гадно.
Орденът на Дедал. Какво, по дяволите, означаваше това?
Той изпита непреодолимо желание да ги приеме за шайка откачалки и да ги забрави. Но тези старци бяха ликвидирали Фароу Къри и неговия човек в „Сейнт Пол“. А на всичко отгоре знаеха почти всичко, което вършеше той самият. Следователно представляваха сила, с която беше длъжен да се съобразява. Очевидно беше попаднал на следа. В продължение на доста време неговите хора събираха исторически артефакти и ръкописи от хранилища, разпръснати из цяла Англия. Бяха успели да заснемат съответните текстове в Британската библиотека, а после дори да проникнат в гробницата на Хенри VIII. Без никакви признаци, че някой е забелязал действията им.
И все пак членовете на Ордена на Дедал знаеха, че тази вечер той ще посети катедралата „Сейнт Пол“. Дали не знаеха и най-важното, запита се той. Не бяха споменали нито дума за Иън Дън, за компютърната флашка или за информацията, записана в нея. Това му даваше надежда.
Последните три години бяха низ от провали. Най-сериозният от тях бе в Полша, където имаше и последици. А Лангли ненавиждаше последиците. Особено онези, които произтичаха от действията на Отдела за специални контраоперации. Задачата на Антрим бе да оправя нещата, а не да ги влошава. Вашингтон търсеше начин да попречи на шотландците да освободят един масов убиец и да го предадат на Либия. Великобритания бе съюзник на Америка. По тази причина инструкциите му бяха ясни още от самото начало.
Направи го. Но гледай да не те хванат.
Той разтри гърдите си, които продължаваха да го болят, а после започна да масажира слепоочията си.
Събитията в „Сейнт Пол“, а после и тук определено не се покриваха със заповедта да не го хванат. Може би наистина бе време да сложи точка на всичко това.
Пет милиона паунда.
Той бавно се изправи. Тишината се нарушаваше единствено от шумоленето на мокрото му палто. Кръглият неф и мястото на църковния хор изглеждаха все така безлюдни на слабата светлина. Все още не беше в състояние да мисли логично, но вече си даваше сметка, че които и да бяха тези хора, те бяха свързани с Мидъл или с Инър Темпъл. Нямаше друг начин да си осигурят такова уединение.
Разтри главата си, която го болеше от падането. Някога имаше гъста кестенява коса, но сега темето му беше полуголо, с прошарени кичури отстрани. И баща му беше оплешивял след четирийсет. Защо да не наследи и това, след като беше наследил всичко останало?
Той извади телефона си и провери за съобщения. Нямаше никакви. Какво ставаше с Котън Малоун и Иън Дън? Трябваше да разбере.
Погледът му попадна върху нещо, което се белееше между статуите. Визитна картичка. Наведе се да я вземе.
Беше една от неговите. Белгийска. Част от камуфлажа на Държавния департамент с адреса и телефоните на посолството, над които се мъдреше официалната му позиция: ПОМОЩНИК-АТАШЕ ЗА ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА.
Посланието на гърба й беше изписано със синьо мастило и съдържаше само една дума:
КАРЦЕРЪТ.
Той знаеше за какво става въпрос: малка килия над стълбището, в която някога са затваряли рицарите тамплиери, нарушили правилата на Ордена. Беше я виждал с очите си още като дете.
Погледна към мястото на църковния хор. Какво ли имаше там?