Декстър: Острието на ножа [bg]

— Но сега ги виждаме тук — казах. — Защо?

— Дълга история — каза Кайл.

— Това означава, че не иска да ти каже — обади се Дебора.

— В такъв случай ще изям още едно раче — казах, наведох се и взех последния рак от чинията. Наистина много ги биваше.

— Хайде, Чътски — каза Дебора. — Това е добър шанс да разберем къде е този тип. Сега какво ще направиш по въпроса?

Той сложи ръка върху нейната и се усмихна.

— Ще обядвам. — И взе менюто с другата си ръка.

Дебора цяла минута разглежда профила му. После издърпа ръката си и изтърси:

— Педераст!

Храната наистина беше прекрасна и Чътски се опитваше много упорито да бъде общителен и приятен, сякаш беше решил, че когато не можеш да кажеш истината, трябва да си очарователен. Честно казано, не можех да се оплача, тъй като и аз се измъквам със същия трик, но Дебора не изглеждаше особено доволна. Цупеше се и ровеше в чинията си, докато Кайл разказваше вицове и ме питаше дали ми харесва шансът на „Делфините“ да стигнат до финала тази година. Всъщност пет пари не давах дори ако „Делфините“ спечелят Нобелова награда за литература, но като добре дегизирано човешко същество имах няколко автентично звучащи бележки по въпроса и те сякаш задоволиха Чътски, докато бъбреше възможно най-дружелюбно.

Ядохме дори десерт, което, както ми се стори, май беше прекалено дори за маневрата „разсей-ги-с-храна“, особено като се има предвид, че нито Дебора, нито аз бяхме разсеяни. Но храната беше чудесна и би било варварско от моя страна да се оплаквам.

Разбира се, Дебора се беше трудила упорито цял живот, за да бъде варварка, така че когато келнерът сложи едно огромно шоколадово нещо пред Чътски, който се обърна към Дебс с две вилици и каза: „Ами…“, тя се възползва от случая да перне една лъжица към центъра на масата.

— Не — каза. — Не искам поредното шибано кафе и не искам шибани шоколадови изгъзици. Искам шибан отговор. Кога ще пипнем този тип?

Той я погледна с кротка изненада и дори известна привързаност, сякаш хората от неговия работен кръг намират хвърлящите лъжици жени за съвсем полезни и чаровни, но че тя е избрала времето леко неподходящо. После попита:

— Мога ли първо да си хапна десерта?