Господари на войната [bg]

— Малко се притесних, когато те видях да влизаш през вратата, а не през прозореца. Нали това е стилът на гадняри като теб?

Дани не обърна внимание на обидата, която брат му изрече, фъфлейки. Приближи се до леглото с намерението да вземе бутилката и да я изпразни в тоалетната. В последната секунда Кайл се досети какво е решил да направи и върху пиянската му физиономия се изписа паника. Грабна несръчно бутилката и я събори. Уискито избълбука върху килима.

— По дяволите! — извика Кайл и изправи бутилката, но в нея не беше останало нищо.

— Миришеш на клошар — каза Дани.

Кайл сви рамене и отпи една глътка от чашата. Наглото равнодушие в погледа му изведнъж вбеси Дани. Той се наведе, хвана Кайл за подгизналата от пот тениска, която се сцепи, докато го дърпаше към себе си, и изръмжа:

— Налага ми се да замина в чужбина. Ако чуя, че си се държал лошо с татко, заклевам се да направя така, че и на теб да ти потрябва инвалиден стол, а аз да заема мястото ти в затвора.

Кайл не направи опит да се освободи. Тялото му се отпусна тежко, докато Дани го буташе обратно върху леглото. Дани тръгна към вратата. Беше казал всичко, заради което беше дошъл.

— Вече бях вкъщи — измърмори Кайл, докато Дани натискаше дръжката на бравата.

Дани се обърна. Нахалното пиянско изражение не беше изчезнало от лицето на Кайл.

— Братчето ми е изненадано? Изненадано е от факта, че съм говорил със стария задник без негово разрешение? — Изсумтя презрително. — Не се притеснявай, ние се разцелувахме и се сдобрихме. Блу… блуд… — Опита се три пъти да изрече думата „блудният“ и накрая се отказа. — Искаш ли да знаеш какво ми каза той? — изкрещя изведнъж, изправи се на крака и тръгна, залитайки, към Дани.

— Ти си пиян, Кайл. Защо просто не си държиш устата затворена?

— Каза ми, че понякога те възприема не като свой син, а като син на Таф.

Нещо се преобърна в Дани и той блъсна брат си в стената зад леглото. Очите им се срещнаха. Кайл явно беше спокоен, че Дани няма да го нарани, макар и да беше по-силният от двамата.

— Стой далече от него — каза задъхано Дани.

Докато изричаше думите, усети, че пръстите му стискат все по-силно деколтето на тениската на Кайл. Очите на брат му се облещиха и за миг той изгуби самонадеяността си.

„Успокой се“, каза си Дани. Овладя гнева си, отпусна ръце и освободи Кайл. Кайл се закашля. На вратата се почука и се чу хриптящият глас на хотелиера, който попита какво става. Дани излетя от стаята, избута мъжа, хукна надолу по стълбите и излезе на улицата, затръшвайки вратата след себе си.

Едва дишаше, адреналинът бушуваше във вените му, а в главата му се въртяха стотици неща, които му се искаше да изкрещи на брат си. Удари с юмрук пощенската кутия, която се изпречи на пътя му, а после измина с бързи крачки петдесетте метра до мястото, където беше паркирал мотоциклета си БМВ. Метна се на него и гумите му изсвириха силно, след като го подкара към центъра на Херефорд.