Господари на войната [bg]

Дани отново се сети за Либия. Неговите началници не се бяха притеснили особено от нарушаването на правилата на дипломацията. Прогони мисълта от главата си. Отдавна беше спрял да разсъждава по въпросите на политиката. Бяха го изпратили там да свърши работата, а не да се тревожи за последствията.

— Независимо от всичко — продължи Карингтън — ние бихме искали да протегнем ръка за помощ на Асу. Всички сте чували за „Международни решения“, нали?

Разбира се, че бяха чували. „Международни решения“ беше компания на частни военни предприемачи. Половината от персонала й се състоеше от бивши служещи от Полка, на които им беше омръзнало да излагат живота си на риск в името на Кралицата и родината и бяха решили да започнат да прилагат уменията си срещу прилично възнаграждение. Във всяка една гореща точка по света имаше хора, които се опитват да изкарат пари. Тези хора се нуждаеха от охрана, а компанията осигуряваше нужния персонал за голяма част от дейностите, свързани с нея. Из Херефорд обикаляше слух, че вършат много повече от това. Наличието на няколко военни предприемачи в дадена военна зона, водеше до привличането на военно подразделение, необвързано с Женевската конвенция. Беше удивителен фактът, че много от проблемите изчезваха, след като не беше нужно да се спазват клаузите й.

— Компанията спечели поръчката на правителството — търгът естествено беше таен — за осигуряване на малък екип от военни специалисти, който да обучи хората на Асу. Нещо като приятелски жест, от страна на правителството, с тази малка разлика, че, ако някой се опита да проследи откъде е получила компанията парите за услугата, ще остане с впечатлението, че самият Асу я е наел. Някои висши представители на правителството обаче изпитват известно безпокойство от факта, че трябва да използват услугите на частния сектор. — Карингтън се усмихна многозначително. — Ето защо са решили да прибегнат до посредничеството на Хюго, който неотдавна се завърна от Саудитска Арабия, където прекара известно време. Той е един от най-изтъкнатите ни арабисти. Неговата задача ще бъде да поддържа връзка с предприемачите, за да сме спокойни, че вършат добре работата, за която им се плаща. Неофициално, разбира се. Ние, обаче, сме му възложили и друга задача, която вероятно е още по-важна. — Обърна се към Бъкингам. — Може би ще е по-добре ти сам да обясниш, Хюго.

Бъкингам беше леко изненадан от неловкото положение, в което беше поставен. Дани видя как бузите му почервеняха от неуспешния опит да прикрие неудобството си. Изправи се, прекара пръстите на дясната си ръка през непокорната си коса и се прокашля, от което нямаше никаква полза, тъй като гласът му прозвуча дрезгаво.