Адам и Ева

Адам смачка бележката и я захвърли в ъгъла. После рязко отметна завивката, втурна се, съвсем гол, към гардероба и го отвори. Всичко, което беше купил на Лора, бе оставено вътре. Не беше взела нищо. Той трескаво започна да тършува из стаята с тайната надежда, че няма да намери златния медальон. Възлагаше всичките си надежди на него.

Рано сутринта Лора се бе обадила на Питър и го бе помолила да уреди полета й от Сан Франциско до Денвър. Той не зададе нито един въпрос и само след час бе уредил резервация за първа класа в търговски самолет, излитащ в седем и петнайсет. Написването на бележката за Адам беше много мъчително, но щом се подписа, тя бързо се облече и положи големи усилия да излезе по най-тихия начин.

Когато слезе от самолета в Денвър, Лора с удивление забеляза, че Джесика Форчън я чака на летището. Жизнената старица я изгледа изпитателно.

— Неприятности в рая?

— Единствената неприятност е, че трябва да подложа на изследвания мозъка си — усмихна се тъжно Лора.

— А аз мислех, че Сан Франциско е идеалното място за предложение — каза замечтано Джесика.

Лора замълча и двете се отправиха към изхода, пред който ги очакваше лимузина с шофьор.

— Е, и двете знаем, че ако чакаш човек като Адам да ти направи предложение, ще си умреш стара мома, скъпа.

Въпреки отчаянието и обърканата ситуация, в която се намираше, Лора се усмихна.

— Ти си голяма романтичка, Джесика. Но изглежда си малко изостанала от времето. — Усмивката й изчезна. — Аз също. Върнах се, за да ви благодаря за всичко и да се сбогуваме. Отивам си. — Тя бе сигурна, че ще последва възражение, но Джесика Форчън само кимна. — Бих искала, преди да замина, да се сбогувам и с Пит, Тру и Тейлър — добави Лора, след като се качиха в колата.

— Ами, в такъв случай ще трябва да те оставим в магазина. И тримата са там. Опитват се да предотвратят нов бунт.

— Какво?

— Този път като че ли е доста сериозно.

— Само не ми казвай, че пак ни заплашват със стачка. — В гласа на Лора прозвуча тревога.

— Абсолютно необмислена стачка. Няколко агитатори отново са размътили мозъците на част от служителите. Казали им, че новата програма за стимулиране на добрите работници била само прах в очите. Създали са огромен стачен комитет, който поставя всевъзможни неразумни условия.

— Един от членовете му не се ли казва Симънс? Грант Симънс? — попита Лора. Още от самото начало с Адам бяха разбрали, че заместник-управителя на отдел „Мъжко облекло“ ще им създаде много главоболия. Самият той се преструваше на невинен, но имаше зъб на компанията, защото наскоро му бе отказано повишение. А отказът се основаваше на единодушното отрицателно отношение на началниците му. След този случай той бе станал един от най-големите противници на новата програма, подготвена от Лора и Адам със съдействието на представители от профсъюзите.

— Не зная кой точно е в дъното на тази история — сви рамене Джесика. — Известно ми е само, че Питър бе доста разтревожен, след като тази сутрин заварил пред централния вход на магазина двайсетина служители с емблеми на стачни постове.