Адам и Ева
- Автор: Тайтъл Елиз
- Серия: fortune boys #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адам и Ева». Краткое содержание книги:
Елиз Тайтъл
Адам и Ева
Пролог
Седемнайсети юли: Трябва да призная, че от няколко месеца очаквам с ужас този ден. И по-точно от шест месеца. А за Нолан Филдинг това е сериозно признание. Секретарката ми може да ви каже, че изгълтах цяла опаковка антиацид в очакване на срещата тази сутрин. Разбирате ли, в десет пристигат братята Форчън. Опасявам се, че няма да са много щастливи, когато си тръгват. Напротив. Извинете…
— Дорис, би ли ми донесла едно кафе?
Дорис — моята секретарка — твърди, че, ако престана да пия кафе, няма да имам нужда от антиацид. Лекарят, разбира се, е на същото мнение… Но да не се отклонявам от темата, а тя е четиримата братя Форчън.
Преди да ви разкажа за момчетата — защо ли ги наричам „момчета“ след като са вече големи мъже… Познавам ги от съвсем малки. Кръстник съм и на четиримата. Бяха много мили дечица. Всъщност бяха доста буйни. Но да не изпреварваме събитията. Честно казано, антиацидът не върши никаква работа. Извинете ме за момент…
— Дорис, не носи кафе.
Та докъде бях стигнал? Да, вече четирийсет и седем години съм уважаван адвокат и не преувеличавам, когато казвам, че списъкът на клиентите ми прилича на книгата „Кой кой е в Денвър“. Макар че никога не съм преставал да работя за общото благо — справедливост за всички, както се казва. Но да се върнем към известните личности от моята клиентела. Трябва да ви кажа, че сред тях едва ли има по-известни от семейство Форчън — някои биха казали „с лоша слава“.
От двайсет и седем години съм адвокат и близък приятел на бащата на момчетата, Александър Форчън. Алекс е основателят на „Форчън Ентърпрайзис“. Започнал с един универсален магазин тук, в Денвър, той създаде верига от четиринайсет печеливши универсални магазина в северозападната част на Съединените Щати. Първият, в Денвър, си остава флагман на веригата и щаб на компанията.
Преди седем месеца моят добър приятел, Александър, почина едва на петдесет и осем години. Остави осемдесетгодишната си майка, Джесика, и четиримата си сина. Завещанието му бе съвсем справедливо. На майка си бе приписал разкошно имение, заедно с доста щедра доживотна рента. Останалата част от имуществото си бе разделил по равно между синовете си Адам, Питър, Труман и Тейлър, с правото да продават или прехвърлят дяловете си единствено на преките си наследници.
Просто? Да. Справедливо? Да. С изключение на… Но е съвсем в стила на Александър да направи нещата малко по-вълнуващи. Разбирате ли, в края на завещанието има забележка — на пръв поглед съвсем безобидна, но всъщност толкова фатална, че… О, да. Всички изтръпнахме.
Естествено, вие се чудите каква ли е тази фатална забележка. Ще ви кажа… След малко.
— Дорис, чаша чай може би ще ми подейства добре? С малко мед.
И така — забележката. Ще ви я прочета дословно, точно както я е написал Александър Форчън: „След като голямата ви скръб стихне — а тъй като всеки от вас ще я изживее различно, определям този период на шест месеца — ще отидете заедно в кабинета на Нолан Филдинг, за да чуете клаузата за промяна на завещанието.“
Нужно ли е да ви казвам, че думата „промяна“ подейства като бомба? О, колко объркваща бе тя за всяко от момчетата, както и за невероятната Джесика, която настояваше да научи незабавно какво гласи допълнителната клауза. Но, както им казах тогава, Александър изрично ми бе забранил да отварям плика с допълнението преди изтичането на шестмесечния срок.
А срокът изтече тази сутрин.
Сега ще ви призная нещо, което съм длъжен да призная — извинете за повторението — не чувствам никаква вина, защото буквално предадох желанието на Александър. Наистина, той сигурно е смятал, че няма да прочета допълнението преди срещата, но нещо ми подсказа, че трябва да бъда подготвен за реакцията, която ще последва.
И след като научих съдържанието му, мога само да кажа, че няма начин да се подготвя. И, което е по-важното, не мога да подготвя момчетата. Ето защо изгълтах толкова антиацид.
Много се надявам, че Питър, вторият син на Александър, ще усмири останалите. Той е толкова уравновесен, сериозен и разумен младеж! Сигурен съм, че точно затова Александър го постави на президентския пост на компанията „Форчън“. Ами да, Питър дори може да се разсмее. Въпреки резкия маниер и строгия вид, все пак има чувство за хумор.
Искам да ви разкажа една случка с Питър. След като завърши колежа и започна да работи на пълен работен ден във „Форчън“, неговият баща му предложи доста сладко местенце в управлението. Питър обаче държеше да започне от най-ниското стъпало и да се издигне със собствени усилия. Единственият проблем беше, че предизвика сериозно недоволство в пощенската служба. Момчетата бяха настръхнали не само от присъствието на сина на шефа, но и от факта, че той идваше на работа, облечен като директор, а не като пощаджия — с елегантен раиран костюм, снежнобяла риза, копринена вратовръзка и дори с мека шапка. Един ден, на шега, всички от службата дойдоха на работа с меки шапки, и за негова чест, Питър се смя заедно с тях. Но дали ще се смее сега?